Легенда за Алирия III - Истина и лъжа

Глава 14 Имената на Аристей

В библиотеката на Алирия, eдна жена на средна възраст седеше зад тъмно дървено бюро. Златисто-кестенявата ѝ коса се спускаше надолу по гърба ѝ като река от пясък. Другите библиотекари предпочитаха да палят ароматни пръчки или да оставят цветя в кабинетите си, но тя предпочиташе аромата на дърво и стари книги. Името ѝ беше Хелиона, но някои я наричаха Златна заради цвета на косите ѝ.

Понеже скука им бе, на Аристей най-вече,

да ги наричат с едно проклето име или с две,

измисляха си те хиляди... имена, деца.

Дърветата – какво да се прави?

Игрите на глада са в някакви деца без храна –

– Аз ще ги нахраня – рече българският.

И ги нахрани добре с послания

за англоговорящите страни като България –

scold е scald –

друга дума няма, понеже аз – английският –

си правя пъпклен план –

пък пък, няма пък, печеля.

Туй то. Разлика не чуха те –

затова остава scald –

след като не разбраха моя scold.

То произнася се как? – пак неразбрала е Елир Аруна...

– Какво е това?

– Гласът, който ехти в Библиотеката, дете, – отговори ѝ жената със златна коса... Златна ли, Хелиона ли – имаха си прякори и имат, деца, туй е реализъм. – Дърветата са с хиляди имена, а ние сме листа – рече Хелиоона. Елф. Какво ли друго изказване да има? Самодивите бяха близо, но имаха някакви ограничения в сравнение с елфите: последните бяха подредени, пък първите – при тях цари хаос.

– Арбър, дървото на живота – рече Хелиона – всякога е велик маг.

Това чу Хелиона:

Всичките дървета са една вселена горска.

Кехлибар е селцето. Трябва да бдя, не да умувам над Алирия –

аз съм пазителката Аруна –

Вечерницата мина, зорницата съм.

Вечерта пък Аристей е:

„най-добрият" ще рече неговото име.

– Аруна – рече Елир. – Звучи като Арунай, предната царска династия.

– Първата – рече Хелиос-слънце или иначе казано Хелиона. Помните, деца, тези приказки, където ходят българи да се съветват или да търсят слънцето – господин или майка му. Сигурно това ще да е майка му, тази Хелиона, реши Елир и се усмихна. Тогава кой е той – ако не сам Аристея?