Легенда за Алирия III - Истина и лъжа

Глава 2 Оптическата илюзия

Тъй, Аристей беше завел Елир в Замъка на Седмия и по-точно в самия Него. Той беше еднорог твърдяха, а бе Вселена.

Сега обратно към Елир. Вродената ѝ сила може и да беше с еднакъв интензитет на неговата, но на нея ѝ липсваше обучение. Подобно на Джуника – принцеската отгледана и отрасла в дворец на место Елир.

Такава вродена сила като на Елир се срещаше често в могъщи магьоснически фамилии. Факт. Можеше да се срещне и другаде. Теория. Все пак и Аристей бе отгледан при магьосник, за да прояви своята върхова мощ по най-успешен начин.

В крайна сметка това е от полза на Линеане, че Джуника не иска властта – странна птичка е и Джуни, съвсем нелоша, но безхарактерна към Линеане в един момент. Лоша, понеже вижда злините ѝ и избира да я остави на власт.

Каква полза би имала Линеане от Аристей? Такъв велик вълшебник да ѝ диша във врата, когато тя е тъй властолюбива по душа? Ще разкрия аз сега – смятах, че е друга тя, когато настаних я във властта. Аз власт не съм, ала умри – аз съм властта – цялата, безграничната власт, и мира. Всемира. Вселената – няма друга такава – и е Аристей всемира. По образ и подобие мое са алирийци, ала ето на – една е Алирия и е страна, и е момиче, Елир Арунай. А друга твърди, че е на власт в нейната страна. Коя? Би могла да бъде тя Линеане, ала каза – не съм аз Царица, не съм дори във властта, ала на – в гората ме отгледа пак царица – Майката Природа е царица, затова и аз съм принцеса за нея, и Тиберия, и Филада-Астреа-Небет (Дълга история, ала ще обясня и нейните имена. Филада е свързано име с „лист", листо от дърво. Щото Дървото на живота е и тя е част от него – самодива – редно е да се кръстиш себе си „лист."... ...Тъй ѝ викаха, както на Елир – многознайка. Тъй че ѝ е прякор, ако сте чули туй име. Сега „Небет" е самодивски. Ще рече „небесен", от „небе" – стигащ синевата значи.)

Някои предполагаха, че Аристеус е син, отгледан другаде. Че Линеане го е приела във властта. Пък те – властимащи – не обсъждат това с другите... От там нататък са слухове. Линеане бе избухлив нрав и непредвидим – никой придворен не се осмели да любопитства и да нахалства, питайки за Аристей. Аристеус и Линеане имаха някои общи черти в характерите. Уважаваха личното си пространство един на друг. Тя не му се бъркаше в неговите задължения, което смайваше придворните, имащи предвид каква е. Вярно, искаше му отчети и архимагът ѝ ги даваше в Тронната зала, както и всеки друг магьосник с положение, ако бъде повикан, или спада към неговите задължения. Не му казва, че ѝ е син – за това го бяха питали знае ли нещо по въпроса. В крайна сметка е бил отлично възпитаван в магия. Не са му липсвали учители, та чак се е отегчил от уроци.

В същото време Арис намира една Елир с един амулет, разхождаща се нехайно в една гора... Не бездейства. Тя е странна... Обстоятелствата, при които е намерена от самодивите, са... меко казано нелепи. Дадена е на тяхната горска царица Тиберия като бебе. Аристеус мигом я разпозна като Арунай, най-вече заради тайнствения ѝ амулет, преценен. Но не беше чувал да има друга принцеса от династията Арунай, освен Джуника.

Макар да е страшно възпитан, е любопитен към тази млада файрина. Макар любопитен, е мъж с потекло, горделив е по природа. Не би започнал разговора първи. Затова и действа така спрямо нея – използва магията си върху ѝ. Кой не би? Защо иначе ще се нарича магьосник, ако не я е омагьосал?

Беше време Елир да се захване със своята мисия – да потърси сведения за магинопия, болестта на гората, в Библиотеката на Вахара Арта. Откри, че тази болест била в миналото позната и като магиолипс – липса на всякаква магия бе дефиницията ѝ. Изведнъж Елир чу звън на фанфари, силно бумтене на пътя, което я разконцентрира. Бяха в Библиотеката на Арта според нея заедно с Аристей на един от горните етажи. Но пристигнаха по пладне, имаха нужда да се възстановят от пътя пеша (както сами знаете, след гафа с тирадрактона и цяло едно корабокрушение – бяха си прекалено емоциите за една файрина за няколко часа).

Искаше ѝ се да започне веднага да търси, но бяха пристигнали късно и някак си времето излетя. А сега и фанфари... ...

– Какъв е този шум навън? – Елир попита Аристея и надникна през балкона на библиотеката. Имаше някакво събитие на площада.

Аристей се приближи и той до нея, за да надникне навън. Дългата ѝ червена коса бляскаше от слънчевите лъчи и изглеждаше мека като коприна. Вятърът я подухна само и само да си направи удоволствието да си поиграе с нея. Аристеус я пренебрегна... В това се таеше професионализма да си маг. Шегичка. 

Обаче съвсем скоро тази спокойна ситуация във Вахара Арта щеше да се измени. Маг Адемон, далеч от там, в Замъка на Седмия огън, бе стигнал до нови „прозрения", които споделяше с царица Линеане: че зад гърба ѝ Аристейус крои планове за превземане на властта, затова се е съюзил с престъпника Яростен вихър. Двамата търсят тайни знания от библиотеката на Вахара Арта. Затова са се запътили натам. Но по-същественото е: Адемон е невинен в цялата тази ситуация.

Тази Елир. Тази Елир. Линеане се загледа в образа ѝ, импровизиран с магия от маг Адемон и осъзна – тя е „изгубената" принцеса Арунай. По-точно... поизгубиха я малко умишлено в дън гори тилилейски както се казва (какво прочее е Тилилей?).