Легенда за Алирия III - Истина и лъжа

Глава 5 Присърце

„Да. Тя наистина страда – Елир. Не разбира защо я водя тук, както и къде я отведох," Аристей сподели. „В Замъка на Седмия е... Не знае." Той се облегна в креслото замислено, уж в библиотеката, ала в Огъня всичко беше илюзия – огледална реалност, използвана за... наказания предимно, но не и при Елир. Е, ще се види защо е там тя...

Огънят е Аристей. Той го владее.

Ала е илюзия за огън, затова не подпалва стаята си,

където вечно седи. И тлее понякога –

когато е на кеф е еднорог, а иначе е огън.

Метафора е за „наказание" тази пещ, където се препичат тези смъртни.

И Деметра или майката Земя е била гръцката богиня  –

в някаква метафора ги вкарва в пещ с цел безсмъртие (има такъв мит) –

калява – „прави с кал" ще рече,

пък означава „заздравява" обаче как? –

в пламъци, мъчение,

нелеко е аз да те каля, Елир, в безсмъртие.

С една дума тук ще ви разкрия една пагубна истина за възрастните –

дете, но ти не ставай възрастен,

читателю на тази книга –

и аз Деметра ще те възродя – те –

възрастният индивид се лишава от пламък в една метафора –

не избра Елир, а избра да прави пари.

Обаче парите са... смъртта за Елир в него. Метафора е...

След време той реши – не се хареса отвън, тялото повехна...

умът остана уж – вехне и той, възрастен е, стар –

не при всеки. Има хора будни до голяма възраст –

и тук за Елир е българският кът – дядо Георги, Емил, че и Любо,

и Ели тогава щом и Любо – обаче, оказа се аз ги лъжа –

в тях. Не в мен. С една дума те не ме разбират –

аз съм Елир, но какво ще пожъна? Посях... смърт –

дали Елир сее смърт? Тъпи са, дете, ако Елир е тъпа в теб – туй го добавих, а Бог рече, че са тъпи... а го добави той...

...защото ти си глупав – намираш идеалите тъпи, вместо себе си... –

жъна любов – сеех знания в своята кратуна –

исках да разбера тази принцеса в мен – така се става принцеса –

като се ожениш за принцесата в теб, ако си момиче –

имай идеал и чакай духът си пазител, Елир –

това е поема и така трябва да я напишеш, –

макар да няма рима, нека тъй се отличава това произведение от останалите –

с безримната си проза под форма на поема –

лик е. От „ликувам". Защо? Българският лик не остаря.

Иде време възкресение, българи –

Слушайте вътрешните си гласове трезво, като ги чуете –

създайте едно събитие вътрешен глас – във Фейсбук е – а и в Туитър, now X.

Има съвети –

ще останете млади вътрешно и външно до голяма степен –

на 33 години ще сте – очевидно не на 5, все пак е възрастен индивида –

животът се удължава, от край време у хората, допълва Ники.

Учила е и се сети за факт: живели са някога, не тъй отдавна –

в периода Средновековие –

по 50-60 години. Умирали са и деца безкрай –

не са ги гледали, а ги оставяли сами вкъщи – да ходят на къра... –

инциденти ставали, а понякога и пламъци, пожари. Дали? –

дали са пламъците в Америка случайни?

Дали пък не опитах и с blizzard –

снежна буря – опита и Буреносно око да им даде акъл на тея американци –

тук бедствията са... има и в България – не може без.

Дали? – Българи са – замислят се след торнадо,

че са две торнадотата днес, а и три, а и пет, и седем –

без ефект са тея еднорози там –

тях само избухливия чер ги оправя... ...

Българите

създават

пророк – Елир

Ти

създаде

Бога

в

теб –

поемата е англоезична –

проза е, а ѝ викат поема.

И рече Бог: Главата да се кръсти "Присърце", понеже

Аз присърце взех историята ти, Елир, а ти си Бог

А си велик, а си дете.