Последният ангел

между два свята

.... очите ѝ бяха пълни със сълзи. Пред нея стоеше дилемата, да спаси двата свята жертвайки спомените си или да поеме риск оставайки с любимите си хора. Всички беди започнаха с нея, именно затова искаше и да приключат с нея. За да се случи това,всички трябваше да забравят за нея, да изтрие последната година от своя живот и този на всички от горния свят. Всичко това беше възможно,благодарение на кристала,който Пазителите използваха като един вид детектор на лъжата. Всъщност ползите от кристала бяха далеч по-различни,но никой не знаеше точно какви са и как да ги контролират и използват. Благодарение на своите сили,момичето можеше да изтрие спомените за себе си, като докосне кристала и си го пожелае. Злото беше навсякъде,а щом приключи с горния свят,следващата цел беше долният. Точно затова,девойката беше решена да се лиши от своята любов, от новото си семейство, от новия си дом, за да спаси всички. Изборът беше много труден, но какво друго ѝ оставаше? Тя не можеше да избере себе си,пред всички останали,същността ѝ не го позволяваше. И този път трябваше да пожертва себе си, но не живота, а спомените си. Затвори очите си и протегна ръката си към кристала. Спомените с приятелите и любимият ѝ мъж връхлетяха, но бързо се оттърси от тях,защото не искаше да губи повече време. Тя беше родена за да помага на двата свята, тя беше последният ангел....

Почитател- Прочетох романа ви на един дъх. Останах удивена. Историята наистина ме грабна, но финала ѝ... Ще има ли продължение? Не става ясно дали е докоснала кристала или не.

Дафни- Радвам се, че романът ми е докоснал всички вас. Всъщност историята изглежда така, все едно няма ясен край. Когато бях малка и четях някоя книга,никога не я прочитах докрай. Когато стигнех до частта, където всичко изглеждаше обречено,спирах да чета и измислях свой край. Исках винаги историята да завърша с щастлив край,за това си създавах такъв. Избрах този начин и за моята книга. Именно затова завърша с думите: " създай своят край на историята " и затова има оставена празна страница. Разбира се, има и скрито послание. Празната страница всъщност е изписана, но с невидимо мастило, което се вижда само ако я прочете на тъмно. Знам,че всички ще се втурнете към домовете си, за да прочете края, но ви съветвам да не прибързвате. Прочетете книгата отново и щом стигнете края, създайте свой вариант, а след това може да прочетете и моят. . .

Това беше част от края на историята, но докато стигнем до него има още много време, затова него започнем с началото. Беше началото на лятото,Дафни седеше на една от масите пред сладкарницата на леля си и попълваше формулярите за университета. Изведнъж задуха силен вятър. Листите отлетяха и Дафни отиде да ги събере. Докато ги взимаше от земята, в краката ѝ попадна брошура. Тя я взе и я разгледа. Беше на новооткрит антикварен магазин.Впечатление ѝ направи една от снимките, на която ясно се виждаше вещ, която тя притежаваше,но беше загубила преди време. Когато беше малка, Дафни бързаше да се научи да чете и пише, защото искаше да записва сънищата си, за да не може да ги забрави. Именно затова,леля ѝ я беше научила и ѝ беше подарила много красива писалка. Уви Дафни я беше загубила, тъгуваше за нея,но тъй като беше дете, бързо забрави за нея. Сега когато я видя си спомни за нея и ѝ стана мъчно,за това че не е успяла да я опази. От задната страна на брошурата имаше карта с адреса на магазина. Оказа се, че е близо до сладкарницата, затова Дафни реши да отиде. Взе чантата си и тръгна. Щом пресече улицата спря за миг. Внезапно я обзе някакво чувство, но самата тя не знаеше какво точно изпита. Тъкмо щеше да завие в ляво на улицата, когато изневиделица някой мина покрай нея и по невнимание я блъсна. Тя спря и се обърна към него,а той беше направил същото...