Последният ангел

приспособяване

След като Себастиан вдъхна кураж на Дафни, двамата се върнаха в дома на Морана.

Скот- Къде бяхте толкова време? Трябва да се връщаме в Академията.

Себастиан- Ето ни, спокойно! Дафни ще вземе чантата си и може да се връщаме.

Морана- Може да остане тук, при мен. В Академията всички ще разпитват коя е, все пак тя не притежава символа на Пазителите.

Луси- Ще кажем истината. Тя е ангел, последният ангел, всички трябва да узнаят за съществуването ѝ.

Скот- Не трябва да го оповестяваме преди да го обсъдим със Съвета на главните Пазители.

Дафни- Аз нямам нищо против да остана тук.

Скот- Ти нямаш право на избор. Трябва да бъдеш на безопасно място, а няма по-безопасно място от Академията. Ако някой те попита ще кажеш, че си роднина на Морана, тоест и ти си магьосник.

Морана- А ако някой забележе промяната в цвета на очите ѝ щом изрече тази лъжа?

Дафни- Всички ли имате този знак на врата?

Себастиан- Пазителите се раждат с него. Има Пазители, които се женят за други видове, като вампир. Когато вампир и Пазител имат дете, то или се ражда със символ на врата, тоест Пазител или си отличителните белези на вампирите. Няма нужда да лъжеш останалите в Академия. Ако някой те попита, ще казваш, че си наша приятелка, а ако те попитат от кой вид си, просто избягвай темата. Засега няма да разгласяваме, че си ангел, но за твоя безопасност е най-добре да останеш с нас. Разбира се, Морана може да идва по всяко време в Академията, както и ти може да ѝ гостуваш тук, но е по-добре да не излизаш навън сама, поне засега.

Луси- Ето, че се разбрахме. А сега да се прибираме. Дафни сигурно е уморена, днес доста ѝ се насъбра. Всички имаме нужда от почивка.
..

Първата вечер на Дафни в Академията беше изпълнена със страх, тревога и тъга. Страхуваше се от новия си живот. Не знаеше нищо за ангелите, а като последният ангел щеше да има твърде много очаквания от нея. Тревожеше се, че няма да успее да ги оправдае. Същевременно не спираше да мисли за Даяна. Бяха разделени едва от часове, а вече ѝ липсваше толкова много. Тъгуваше за факта, че никога повече нямаше да я види. Със сълзи на очите, легна в леглото и заспа гледайки звездите през прозореца.
На сутринта, Луси дойде за да я събуди. Седна на леглото до нея и размести разпиляните червени кичури от лицето ѝ.