Prove your innocence

Prologue

КЕЙТЛИН

-Хайде,Кейт! Ела да танцувамееееее!- извика най-добрата ми приятелка докато се раздаваше на дансинга.

-Искам първо да си изям тортата.- извиках и и се оплезих.

Боже тази торта е уникална. Преглътнах още една хапка от прекрасната торта и измрънках доволно.

-Хайде,Кейтииии!- Бритни ме дръпна и вилицата падна в скута ми. О не! Роклята ми.

-Бритни!-изгледах я ядно.

-Съжалявам! Стана случайно.- каза извинително тя. Как можех да и се сърдя.

-Слушай,тъпа главо. Отивам да я почистя с вода ,а ти ме чакай на дансинга.- намигнах и аз.

-Ще дойда с теб!

-Не съм дете. Мога и сама да ходя до тоалетната без мама.- ухилих се и я целунах по бузата.

Бутнах няколко госпожички с лъскави рокли. Какво да направя,че тук е фрашкано с абитуриенти? Моята рокля беше бледо лилава и тази цепка. Боже влюбих се още като я видях. Имаше паднали рамене и пристягащи връзки на гърба. Мечтана рокля.

Отворих вратата на тоалетната и видях момиче лежащо в локва кръв. Боже!

Затичах се към нея и проверих за пулс. Имаше нож забучен в гръдния и кош и лицето и беше обезобразено,но я познах.

-Ашли? Ашли ,събуди се! -потупах я по бузите ,за да я свестя. Сега не само тя беше в кръв. Аз също бях в кръв.

Изтичах към вратата и извиках: Помощ! Моля ви,помогнете!-проплаках аз.

Привлякох вниманието им с кръвта по себе си ,а не с виковете ,защото никой не можеше да ме чуе ,заради силната музика.

Няколко ученици и учители се затичаха към мен и видяха безжизненото тяло на пода.

-Моля ви! Линейка! Тя е още жива! Бързо! Ашли!- отново клекнах до нея хванах раменете и разтърсвайки я, докато едри капки  сълзи падаха от очите ми.

-Веднага!- каза едно момче ,докато вадеше телефона си,а другите гледаха като препарирани.

Тогава една от госпожите се приближи и продума:

-Какво си направила?

-Какво? -продумах невярващо.

Докато тя ме погледна със злоба и ми удари шамар.

-Убийца!