Prove your innocence

Part 6

ДЖЕЙКЪБ

Влязох в кабинета ми и затръшнах вратата точно както затръшнах вратата на стаята за разпит.

Отново гледаше с онзи уплашен поглед като на ранена сърна. Видях отпечатъците от пръстите ми по врата и. Изглеждаха лилави и в тон с тъмните кръгове под очите и бледото лице. Долна гад! Не знам как се сдържах да не я хвана за гушата отново. Сега обаче този самоконтрол си отиваше.

Усещах гнева във вените ми. С всяка минута ме заслепяваше все повече и повече. Изблъсках стола на земята и изпочупих всичко,което можеше да бъде счупено в проклелата стая.

-Долна гад! Вещица!

Тогава вратата се отвори и Мелани влезе през нея гледайки ме уплашено.

-Ннначалник? Какво правите? -попита едва едва.

-Излизай! ИЗЛИЗАЙ ТИ КАЗВАМ! ВЪН! -хванах я за ръката и собственоръчно я изхвърлих навън и тряснах вратата в лицето и.

Погледнах към глобуса на перваза на прозореца и си спомних деня ,в който го получих.

~~РЕТРОСПЕКЦИЯ~~

Погледнах теста по математика на Ашли и свъсих вежди. Докато тя ми се усмихваше с осем каратова усмивка.

-Баткоооо, стигаааа. Само една математика.-изгука ми тя насреща.

-Математиката е важна, звездичке. -казах и укорително аз. Тя се нацупи ,но след секунда пак върна усмивката си. Стана и заобиколи бюрото като държеше ръцете си зад гърба.

-С какво ще се подмажеш този път? -казах подигравайки и се.

-С това.-каза показвайки ми какво държеше в ръцете си.

-Глобус?

-Мхм. Не е ли хубав? Знаеш ли колко струваше? Охарчих се. -избърбори тя.

-Добре ,добре. Дай да му намерим място, хитрушо.- казах като я щипнах по носа,а тя ми се ухили насреща както винаги.

~~~~~

Не знам колко време мина,но вече се стъмваше. Бях седнал на пода залепил гръб на студената стена. Държах глобуса в лявата ми ръка, докато отпивах бутилка скоч в дясната. Някой почука на вратата изваждайки ме от мислите ми.

-Махай се! -изревах за кой ли път днес,но вместо да се махне Скот влезе.

-Ти от махай се не разбираш ли? -попитах го нахално.

Той ме погледна леко стреснато от бъркотията в стаята. Всичко изпочупено и аз в средата на хаоса.

-Джейк ,какво си направил? Пак ли се опита да я удушиш? -изрече остро той.

-Какви ги говориш? Просто исках отговори.

-Когато влязох в стаята за разпит ,тя беше припаднала.

-И си помисли,че съм я убил? Няма да лъжа мисля си го постоянно, но ще е прекалено лесно. Искам да страда.

-Момичето ......

-Вещица. Правилното съществително е вещица. -прекъснах го аз и го изгледах гадно.

-Тя не е яла от както е тук. Издаде заповед да не и се дава и късче хляб, а след това издаде и забрана за свиждане. Виж знам ,че те боли. Ашли беше и като моя сестра, но не можем да сме сигурни, че Кейтлин е убийцата. Знам, че сега болката те заслепява, но.....

-А може би теб те заслепява красивото лице на вещицата.

-Ти си този ,който вижда лошото и доброто в очите на обвинените. Никога не си грешал. Отговори ми честно. Ако не Аш беше жертвата ,щеше ли да видиш доброто в очите и?

-Тя е убийцата. Утре я изправям пред съда. Всичко свърши. Ще изгние в затвора.

-Днес погребахме Ашли. Дай си почивка. Аз ще се заема със случая.

-Не. Тя отива в затвора. Обещах на Ашли ,че ще отмъстя за нея.

Край на играта, вещице!