КЕЙТЛИН
Седнах на стола срещу него и забих поглед в ръцете ми,които стискаха здраво ръба на блузата ми.
-Защо? -попита той с глас ,в който се усещаше колкото омраза ,толкова и страдание.
Погледнах го объркано. Какво означаваше ,,защо,,?
-Защо я уби? - каза този път с твърд глас.
-Не съм аз. Казах ви вече. -проплаках аз.
-Пак те питам. Защо? Отговаряй!-той думна с ръка по масата. Господи ,спаси ме!
-Познавах я от допълнителните часове по биология. След гимназията щях да кандидатствам в медицинския университет ,а тя искаше да стане ветеринар. Каза ,че обича много животните. Беше добро момиче.
Сега ,когато го гледах виждах приликата. Очите им бяха еднакви ,както и косите им. Може би нейната беше по-светла,но като цяло бяха като две половини от едно цяло. Само ,че с една огромна разлика. Тя беше сладко ангелче,а той красив дявол.
-Тя беше толкова лъчезарна и добронамерена. Никога не бих я наранила. Не мога да убия и паяк без да ме гризе съвестта,а какво остава за човек. Казах ви как я заварих. Беше цялата в кръв.
-Знаела си къде да забиеш ножа. Щяла си да ставаш докторка. Това е най-малкото ,което трябва да знаеш. Какво са твоите думи срещу думите на всички очевидци? Да ти кажа ли? Едно нищо. По твоите ръце е била кръвта. По нея са твоите отпечатъци. От колко време си го планирала. Завиждаше ли и?
Мълчах и го гледах. Той страдаше. Виждах го. Очите ми се насълзиха и покапаха едри сълзи.
-Охооо,ама ти си била и актриса. Утре те изправям пред съда. Всичко води към теб. Свършено е. Ще изгниеш в затвора. Ще се погрижа за това и ако един ден те освободят, сам ще те довърша.
Красив дявол. Това виждах. Един наранен красив дявол,който искаше възмездие,но бъркаше човека. Как можех да докажа,че грешният човек е на пангара?
-Съжалявам!-казах тихо.
Той ме погледна гневно и ..... се изсмя? Той се изсмя. Не смеех да вдигна поглед ,а чоплех кожичките на пръстите ми.
-Съжаляваш? Сега ли намери да съжаляваш? Нея я няма. НЕЯ Я НЯМА!
Изкрещя на среща ми той. Плашеше ме до смърт.
-Съжалявам за загубата Ви! -казах тихо.
-Ще изгниеш в затвора. Бог да те накаже! -изрева и напусна стаята като блъсна вратата след себе си.
Свих крака към корема си и заплаках с глас. Не Бог ще ме накаже,а Дяволът, защото Джейкъб Алистър беше олицетворение на Дявола.
YOU ARE READING
Prove your innocence
Storie d'amoreЖивотът на Кейтлин се преобръща напълно в нощта на бала и. Нощ ,която всички помнят с щастие ,а тя щеше да помни с кръвта по ръцете си. Той се бе заклел да я унищожи и нищо не можеше да го спре. Сега и оставаше само едно. Да докаже невинността си.
