КЕЙТЛИН
Гледах ръцете ми оковани в белезници. Не смеех да погледна нагоре. Бях изправена пред съда и чаках своята присъда от съдията. Чувах ридаенето на майка ми и успокоителните думи на баща ми. Знаех,че и приятелите ми са тук. Не можех да ги погледна. Бях невинна ,но вече се чувствах омърсена. Знаех,че и той е тук. Дяволът от Ада.
-Осъждам ви на 25 години затвор. -съдията изрече думите и сложи край на процеса.
-Дъщеря ми е невинна!-извика майка ми ,което накара сълзите ми да потекат.- Бог да ви накаже!
Двама униформени ме хванаха под раменете и ме поведоха към вратите на съда.
-Моля Ви! Нека прегърна родителите ми. Моля Ви! Умолявам Ви!-проплаках аз.
Те ме пуснаха и отстъпиха с крачка назад.
-Мамо!-извиках аз и погледнах как притичва към мен. Усетих ръцете и да се увиват около мен. За първи път от дълго време усетих топлина. След секунда две силни ръце ме прегърнаха отзад. Татко!
-Невинна съм!-прошепнах им.
-Край!-каза един от полицаите и ме отскубнаха от прегръдката на родителите ми,което предизвика физическа болка в тялото ми.
Те ме поведоха ,а аз отново забих поглед в пода. Докато пред мен не видях черни излъскани обувки. Полицаите спряха на място с думата ,,началник".
Погледнах на горе и дъхът ми спря щом очите ни се срещнаха. Тези сини очи. Отново гледаха с омраза и студенина. Празен поглед като на мъртвец.
Той продължаваше да се взира в мен сякаш цяла вечност.
-Моите съболезнования, началник Алистър!-продумах бездиханно. Той продължаваше да се взира в мен докато накрая не каза:
-Водете я!-каза през зъби и се отмести от пътя ни.
Погледнах за последно назад към съсипаните ми родители и приех реалността.
ДЖЕЙКЪБ
Гледах как двама от моите полицаи я извеждат от съдебната зала и усещах задоволство. Сега е времето да страдаш,вещице.
-Моля Ви!-майка и ме хвана за ръката тресейки се от хрипове плач. Едва си поемаше дъх.
-Детето ми е невинно. Моята Кейт е невинна.
Тя се свлече на пода и аз я хванах придържайки я. Погледна ме с умоляващи очи.
-Умолявам Ви!-проплака отново докато съпругът и стоеше и се взираше в една точка.
-Скот,погрижи се за госпожата.-казах на приятеля ми,който стоеше отсрани и гледаше като препариран.
Излязох навън и си поех въздух за първи път от доста време.
-Колко живота съсипа ,вещице?
YOU ARE READING
Prove your innocence
RomanceЖивотът на Кейтлин се преобръща напълно в нощта на бала и. Нощ ,която всички помнят с щастие ,а тя щеше да помни с кръвта по ръцете си. Той се бе заклел да я унищожи и нищо не можеше да го спре. Сега и оставаше само едно. Да докаже невинността си.
