Prove your innocence

Part 8

1 СЕДМИЦА ПО-КЪСНО

КЕЙТЛИН

Мина седмица от деня в съда. В килията ми беше толкова студено. Толкова празно. Толкова страшно.

-Донован ,на свиждане!-извика дежурният полицай.

Очите ми светнаха. Той отключи килията и аз подадох ръце ,за да ми сложи белезниците нетърпелива да видя кой е дошъл да ме види.
През седемте дни тук бях посещавана от родителите ми ,приятелите ми както и полицай Скот.
.

Вратата на стаята за свиждане се отвори и видях мама.

-Мамо!-казах аз и се притиснах към нея, оставяйки я да ме прегърне. Не можех да я прегърна с белезниците ,но ми стигаше ,че я усещах.

-Моето момиче!-проплака тя милвайки косата ми.

-Добре съм.-казах и тихо аз. - Не се тревожи. Добре съм.

Дадох и лека усмивка пропита с мъка.

-Нека да изгният долните чудовища ,които те натопиха.-прокле тя и ме погледна в очите.- Баща ти се опитва да открие нещо. Каквото и да е. Ще те измъкнем. Ще обжалваме.

Поклатих глава съгласявайки се с нея. Не исках да убивам надеждите,които отдавна не можеха да се превърнат с реалност. Как може да кажеш на майка си ,че ще прекараш живота си в затвора? Та такова нещо казваше ли се?

-Мамо......-проплаках аз. -Може ли да ми донесеш пуловерите? Тук е хладничко.-казах с лек присмех, за да не я притеснявам. Тук не беше хладно, беше ледено.

-Разбира се ,мила. Каквото пожелаеш.

-Лавандула.-казах гледайки я в очите. Тя ме погледна объркано.

-Ашли обичаше лавандула. Обичаше мириса и. Искам да занесеш лавандули на гроба и. Моля те. Вземи много . Много. Нека целият и гроб бъде обсипан с лилави лавандули.

В очите и се оформиха сълзи както и в моите.

-Разбира се ,съкровище.-каза тя милвайки бузата ми.

-Брат и......

-Мамо,недей! -спрях я аз. - Той страда. Тя е била най-важното нещо за него. Тя е била целият му свят. Не можем да го виним за омразата таяща се в него . Не можем.

Тя кимна примирявайки се.