Войната на короните

Онази сутрин

*ретроспекция*
Часът беше шест и половина сутринта ,момента в който ти е най-трудно да се събудиш .Момент на невъобразима агония и бавно напиращ гняв.Сякаш ,за да обори тази теория най-голямата дъщеря на малко известното семейство Хакс ,беше по-щастлива отвсякога и се чувстваше като самата развеселеност.
Времето беше прекалено бурно ,за да може да се излезе навън,но това не спря четиринадесет годишната Каролина да хвръкне през малката им махагонова портичка,за да се порадва на свежия въздух,който се беше на слоил по време на бурята.Тя си пое дълбоко въздух и усети как белите й дробове се изпълват със свеж планински въздух и се понесе под дъжда като не се притесняваше ,че меката й къдрава русичка коса ще се намокри .Големите й мигли пърхахах като малки пеперудки докато танцуваше в такт с щурците и охлювите излезли ,за да да се порадват на цялата прелестна вселена,която вечно играеше забързаната си игра.Най-накрая щяха да се изнесат от невинното селце и да заживеят в града на лукса и магнатния живот.Щастието й обаче щеше скоро да посърне...
***
След изключително студения душ ,който си взе,тя се преоблече като си обу големите наситенобели екстравагантни обувки с десет сантиметрови токчега на GERRY WEBER и лятната морскосиньа туника на Прада,която описваше талията й така добре,че дори най-сдържаният младеж би се изкушил.
Телефонът й извъння и тя се насили да го извади от марковата си чанта.
КУЧКО,ТРЪГНАХТЕ ЛИ ВЕЧЕ?!-гласеше той,а съдържателят му беше Мегън Мартини или както повечето я наричаха кралицата "Л" по необятни причини за приятелите й.Тя се беше преместила в Мали Бу още преди няколко месеца и сега беше адски развълнувана за Каролина.Момичето обедини разговора й с госпожица Мартини с този на Мередит като надраска на клавиатурата,че скоро ще тръгват и им изпрати усмихнати емотикончета ,за да подсили "драматичния ефект".Всичко беше идеално ,перфектно ,магическо...но работата беше там,че тя трябваше да свърши две неща преди да си замине със стила,който подобаваше,а именно да се раздели с Ейвън и да...разкрие истината като за последно.Нещата с гаджето й без това не бяха цветя и рози и това щеше да е лесно за разлика от второто,което...можеше да й коства бъдещето.Тя се запъти към отдавна порутената и надрасканата с графити автобусна спирка ,която миришеше на изгорял метал и стари фасове.Момичето се спря върху един надпис гласящ "МРЕТЕ ЖИВОТНИ" ,облегна се на стъклента подложки и се загледа към далечената с очакване , отекчение и съвсем лека доза притеснение .Някой ден щеше да има Мерцедес или Богати зависи...само да не е зелено!Това беше най-непоносимият цвят за...за всичко!Тя настръхна като си се представи в някой блатист на цвят автомобил с къса пола и вееща се коса.Толкова си приличаха с Шарлото,която като че ли беше малкото копие на сестра си и тя се надяваше с цялото си сърце всичко да си останеше същото въпреки времето,което понякога разрошаваше семейства.
-Хей,принцесо, къде отиваш?-мазникавият глас на Ейнджъл извади Каролина от транса й в който неочаквано беше попаднала и изненад изключително много.
-При теб,принце мой-изкиска се кокетно тя като му намигна палаво с лявото си око.
-Тц-тц,не се научи!Годподство,не принц!-усмихна й се той- Имам последен подарък за теб.За...сбогом.
Ейвън й подаде малка книжка с дебели корици на която беше написано с големи букви "365 ПОЗИ ЗА ОРАЛЕН СЕКС".
-Аз...-Каролина беше наистина уплашена и не знаеше какво да каже.Този прощален..."дар?" беше леко казано неприличен и гнусен-Аз...
Най-големият недостатък на момичето беше нейния слаб характер,който обикновенно не и даваше шанс да се справя с досадните хлапета в училище ,които я обиждаха и я наричаха "малката тичаща еднорожка".Не й достигаше смелоста ,за да се сблъсква с живота и изпитанията на съдбата,които щяха да я залеят съвсем скоро както морето покрива пясъка по време на наистина силен приток.Дано някой ден всичко да се промени-пожела си наум тя като стисна силно зъби.Но какво казват хората?Внимавай какво си пожелава малката мръсница,защото може да й излезе през носа.
-Спокойно,Хакс.Прочети първата корична страница...!
Тя се насили и с отвръщение отвори книгата ,която сякаш чернееше на фона на слънцето и бледосивия небосвод,който макар и мрачен придаваше известно притеснителна обстановка .
Там с момчешки,завъртян почерк,беше написано:
"ТОВА ЧЕТИВО ЩЕ ТИ Е НАПЪЛНО НЕНУЖНО!КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО ЩЕ СИ СТРАХОТНА !ЩЕ РАДВАШ ВСЕКИ МЪЖ,КОЙТО ТИ ПАДНЕ В РЪЦЕТЕ"
-На това му се казва подарък!-успокоена Каролина целуна страсно момчето като захапа долната му устна -Благодаря ти ,любов!
***
Искаха да прекарат целия ден заедно...като за последно.Все пак след днес всеки беше свободен...освен Каролина,която изпитваше доста смесени емоции към новата колекция на "Маноло Бланик".Часът беше дванадесет и половин на обяд и тя напълно разбираше,че имаше изключително важна работа за вършене.Бяха прекарали около шест часа заедно и най-накрая беше дошъл момента да тръгва за мястото,което щеше да и коства много...
След половин часови сбогувания и последни целувки тя се отправи към "градините на Батинктън",горска алея останала още от времето на английските колонизатори покорили това чудновато морско градче и превърнали го в селце симвулизиращо британския стил и култура.Нещо в съзнанието й трепна,но тя се отказа да го примами в активната част на ума си.Дъждът беше нежно спрял своите диви капки и бе оставил път на сутрешното слънце.Момичето постави голямата си чанта върху мократа отдавна не окосяване трева и извади от нея голям жълтеникав на цвят пакет .Каролина го разопакова и извади прекрасното,но все пак плашещо облекло-нощночерна мантия ,покриваща я цялата и обливяна в мрак,пришита с нежна бяла дантела във формата на малки паяжинни разклонения,които се превръщаха в цветя.Тази уникална копринена дълга роба щеше да я предпази от това,което я чакаше в края на опасния й път...Там някъде се криеше самото зло ,нещото,което можеше да убие дори най-смелите,дръзнали се да го притеснят или дори да минат по пътя.Но тези хора бяха глупаци...Каролина не беше...нали?Или беше поредната...поредния...
Тя се обърна,отправяйки се към вече пробудената гора,лицето й бе забулено от сянката на перелината,а личните си вещти тя скри под един дънер намиращ се в непосредствена близост до много опасната блатиста река Ромодеро ,която беше прочута с многото трупове намирани в нея,но както вече знаеше Каролина ,нищо не беше такова каквото изглеждаше  , а именно ,че не теченията омъртвяваха намерените, а точно този,който се криеше... Хакс се изчезна в слънчевите лъчи на гората,като остави в миналото телефона си,чанта си ,но най-вече безопастността си.