Войната на короните

Око за око...

Посвещавам главата на angelmirror001 ,която непрестанно беше до мен и единствения човек,който не е пропускал да коментира историята ми!Може би,единствения човек,който така следи исторяита ми и непрестанно не спира да ме радва!Благодаря ти!Ти си един от най-добрият човек,който съм срещал в Wattpad!

Както и на  BooksAreEverething ,която не спира да ме радва с позитивното си мислене и хубави мисли!Един уникален човек,който не може да спре да бъде добър!

Обичам ви и двете страшно много и се надявам да продължите да четет историята ми!

***

ГЛАВАТА СЪДЪРЖА ПРАВОПИСНИ ,СМИСЛОВИ И ЕМОЦИОНАЛНИ НЕТОЧНОСТИ !ЛИПСВА РЕАДАКТ!
                           ***
Спомняте ли си ,когато в училище всички бяхме крале и кралици и когато някой ни ядосваше казвахме "Око за око , зъб за зъб"?Е,шибани кучки никога недейте да следвате тази поговорка,защото може да загубите целия си живот.Уверяваям ви,че това е леката версия.
Каролина довърши изречението на ум и стана от бюрото си,което беше кристално подредено и придаваше един неповторим уют,който само тя можеше да усети!Една магическа атмосфера !Клавиатурата и беше прегряла от бързите и ритмични докосвания от страна на момичето.Тя имаше доста тайни,но може би една от най-сладките и добре пазени беше пиаателския и усет и талант,който тя си позволяваше да използва само в доста...творчески ситуации като радост,щатие,възбуда или тъга,страх и отчаяние.Сега изпитваше другата половина на чувствата си.Тя отпи от шоколадовия кейки и нежната сметана като погледна недовършената коледна украса.Лично тя обожаваше празника и искрено се наслаждаваше на подтикващите декоратори и градинари ,които нон-стоп се трудеха ,за да превърнат къщата в една превъзходно царство.Времето беше непрактично мрачно за сезона и въздуха трептеше от сковаващ студ ,което донякъде възпираше труда на майсторите,но поне имаше малка надежда да вали на Колед.Почти от седем години не се беше случвало и сега запърви път можеше да се случи!Тя обожаваше да прави снежни човечета,ангелчета в се фа и разбира се,да се спуска с шейна с най-добрата си приятелка.Повечето хора щяха да се изкажат,че тя е голяма за такива неща ,но теорията й беше,че щастието нямаше възраст.И беше права .Тиха вибрации оповести стаята.
ИМАТЕ ЕДНО НОВО СЪОБЩЕНИЕ.Тя докосна екрана и отвору набързо туитър акаунта си,който напоследък започваше да зпоставя.Простоне беше в настроение да чете глупавите просташки постове на връстниците си,Беше от Мередит...онази Мередит,която се беше държала с нея като с някое животно и беше заявила ,че никога не искаше да и проговори пак...а сега и пишеше?
ХЕЙ -Гласеше съобщението.Какво въобще значеше това?Ала "искам да ти унищожа живота","вече не те харесвам" или "Сгреших...".Каролина не знаеше какво да прави...а въобще искаше ли да го направи?Да й отгвори?Някой който беше използвал такива грозни думи срещу нея?Който беше заел ,макар и несъзнателно ,страната на Секача?По-скоро Джак Изкормвача?
-Не знаеш какво да правиш,а?-Левекс ,училищния мъжкар целящ да притежава най-доброто,беше изникнал точно на вратат на Каролина.Въпреки че преди седмица гаджето й я беше зарзязало тя нямаше намерения да се вайка,а вместо това да продължи с нещо по-свежо и ново.Веднага щом го зърна сърцето й прескочи удар.В никакъв случай не можеше да каже,че изпитва любов или камоли чувство подобно на това,но нямаше как да не признае,че момчето притежаваше абсолютно всички черти,които можеха да я изкарат извън орбитатта й,Прекрасна медено кафява коса вдигната на горе с помоща на гел и голямо двуметрово мускулесто тяло.
-Да-измърмори тя.Понякога сред хубаво момче тя забравяше ,че не беше лошо момиче...А именно елегантна млада дама,която имаше способноста да изкушава.Тя беше кучка.
-Е,искаш ли да отидем да пийнем нещо?-и ,разбира се,чувството му за интелект и изисканост не беше завишено каро външния му вид.
-Не мога.Скоро Шарлот ще се прибере от ...-нямаше как да обясни,че същност тя беше в затвора,за да разбере кой е Джак Изкормвача и да открие начин да го спре,за това оросто продължи напред-Тя беше на гости при една нейна приятелка и...
-Да ,ясно ми е.Аз мога да я запозная с един мой приятел.Тъкмо скъса с бившата си...някакво момиченце ...нищо общо с Шарлот-Сестрата на Карлона курва ли наричаше?Все едно тя щеше да остави собствената си сестра при някакъв двайсетгодишен разгонение колежанин,който имаше съвсем различна представа за романтика от тази на цивилизованите хора.
-Ъм...аз ще тръгвам-изкашля се неловко той и заобиколи работещите градинари,които си пращаха многозначителни погледи сякаш ,за да обяснят поведението на стандартната подаващина.
-Ти секс дойде ?-Толова ли затворена личност беше.
-Имам доста работа ,а и нали знаеш не искам да ти преча.
Нали току що беше дошъл?-Помисли си тя.Все едно.За нея той вече беше просто поредния задник,който ако не можеше да извлече физическа полза от нея губеше интерес.Да,беше красива ,но интелекта и беше различен.Но какво да се прави?Тя сама избра да е курва ,а това нямаше как да се промени.Или имаше...Тази възможност се появяваше нон-стоп в главата й.
Шарлот почука на входната врата и Каролина се затича ,за да отговри,
-Няма ли звъне-опита да се заяде тя,но се досети ,че Шарлот най-вероятно беше най-големият й кошмар затова реши да се замълчи.
-Трябва да ти покажа нещо!Наистина важно-тя се затича към центъра на масата и постави чантата си върху нея.Въздухът свкаше се разкъса от напрежение и Карлина силно се притесни,че ще припадне.Тя погледна към ъглова тия диван и леко и незабеляано се придвижи натам,за да пренесе те та си отгоре.Меката тапицерия  се плъзгаше неравномерно и предизвикателно по цялото й оголено тяло.Беше наистина прекрасно.
-Заповядвай.Няма да повярваш кой е.Още не мога да си представя,че е...Че е...По-добре виж сама...тя й подаде огромна лилава папка на който беше написано едно голямо Х оградено с зелен цвят.
Каролина я отвори без да очаква истината,която щеше да янотведе в съвсем различно нов живот,който я чакаше съвсем скоро.
-О,Боже,мой!Не мога да повярвам !Това не е ли ...
Следва продължение...