Войната на короните

Краят е едва началото

Каролина не можеше да повярва на случващото се.Въпреки ,че беше разбрала за Елизабет и сестра си още преди няколко дни информацията и идваше в повече.Сякаш през цялото това време момичето все още вярваше ,че има надежда за спасението на сестра си.Тя не беше убийца ...или поне така си мислише .Елизабет й беше безразлична,но Шарлот...сестра й....собствената й сестра...Тя седна на дървения тавански под и зачака началото на историята.
-Наистина съм секача ,както й Елизабет,но преди всичко искам да знаеш ,че не сме убивали никого.Просто искахме да се пошегувам с теб-започна тя-Но всичко се обърка.Спомняш ли си деня на пожара,когато къщата ни изгоря?Ти постоянно повтаряше ,че си видяла някой ,а после той се е опитал да те отвлече и убие?Не ти повярвах ,защото ченгетата се кълняха ,че е заради изтичането на газ.В същия ден ние се скарахме с теб ...спомняш ли си?
Каролина се замисли и тогава споемнът изникна в съзнанието й.

"Блузата си е моя,кучко!-изкрещя тя и блъсна Шарлот назад.Тя падна и погледна сестра си с отвръщение.
-Ще си платиш....обещавам ти,че ще сбъдна всеки твой кошмар!"

-Смътно-отвърна тя ,въпреки че знаеше,че е лъжа .
-Не знам защо ,но тогава ...не знам,нещо в мен се пробуди.Бях решена да ти отмъстя.Исках да докажа,че това не е поредния път ,който само се заканвам и всичко ти се разминава затова извиках Елизабет на кафе.Проблемът беше,че нищо не ни идваше наум.Всяка шега ни се струваше дребнава и ефтина дори детинска на момемти затова й се отказахме.Бях я поканила да спи у нас в същата вечер,но когато се появихме беше пламнал истински пожар.Не знаех какво се случва докато ти не разказа версията си...тогава го измислих.Най-гениалният ти страх.Когато беше малка го сънуваше всяка вечер ...пищеше ,когато споменавахме името му,ридаеше всеки път ,когато някой започваше някоя дума с буквата "с".Точно така,най-големият ти страх беше секача-
Каролина потрепна при споменаване на името му.Дори след толкова много години тя отново изпаднеш в онзи ужасен капан на страха си.Шарлот продължи историята си.
-Затова реших да съзам най-големият ти кошмар.Падаше умело във всеки мой капан.
Беше убедена,че Мегън не е била убита в пожар затова лесно се върза.Подкупих брат ни,Аштън,да подкрепи версията за Джак изкормвача две и да се представи на уплашен .Завързах го за тавана,а после завързах й себе си.Преди това разбих мивките и напръсках всичко със изкуствена кръв.Ти ,разбира се,мигновенно се върза.Така започна всичко.Хилядите съобщения,хилядите игрички.Стараех се да направя всичко,колкото се може по-заплетено...и тук идва частна с Елизабет.Исках още повече да те уплаша затова я накарах да се направи на мистериозна и потайна.Момичето,което "случайно " влезе в къщата и също така "случайно" ти съобщи,че знае истината.О,колко си сладка,Кар.Истината не е е някой учебник,който да разлистиш,не,това е много повече.Тя никога не е напълно ясна.Е,все пак не беше лъжа.Тв наистина я знаеше .После написах този фалшив дневник ,за да мислиш,че с Елизбет сме врагове...е,ако ме беше слушала поне веднъж щеше да разбереш ,че тя ми е най-добра приятелка.По-късно същия месец те принудихме да направиш онова порнографско видео ,което така перфектно щеше да съсипе актьорската ти кариера.Идеалното отмъщение .Аз заключих вратата,а Елизабет настрои климатика.Страшно е добра в технологиите.Наистина не исках да ти го причинявам,но нали знаеш...един път започнеш ли играта ,не можеш и за секунда да спреш.