Войната на короните

Онзи обяд

                   *ретроспекция*
Дъждът беше отмил материалната мръсотията от лицето на земята ,но не беше изчистил калните от мократа пръст грозни тайни на грешниците,които живееха по тази на пръв поглед малка планета ,която беше дом на греха..Вятърът брулеше дългата руса коса на Каролина като не оставяше дори за малко качулката й ,която постоянно падаше от главата й въпреки хилядите неуспешни.  опити ,които тя най-грижливо се постара да направи.Момичето беше пропътувала километри и сега умираше от глад и студ:стомахът и стържеше като заледена стомана върху току-що нагорещен огън ,виеше й се свят ,главата я болеше страшно много ала тя знаеше ,че до края на нейното "приключение" имаше прекалено много път,за да издържи без дори малко да похапне.Може би от страх,може би от ужас,но нещо не й даваше да спира нито за минута,защото през целия път тя имаше чувството ,че някой я следи и това й даваше наистина  добра представа кой можеше да бъде този човек.За жалост опасните игри и вечните преследвания започваха потресаващо силно да развалят веселбта,която се изграждаше от нечестивите престъпления и първостепенните грехове ,което пък дразнеше младата девойка.Не й се вярваше ,но като,че ли чу нечии глас точно когато зави зад ъгъла ,намиращ се плътно до хълмистата пътечка,водеща до минералните извори ,които се използваха за премахване на кожни наранявания и проблеми като екземата.Гората сякаш потопен в своята мисъл играеше незапомнен бурен танц на примирие и мистериозност и се вмъкваше в бошуващите мисли на момичето като закриваше целенасоченито й мислене и здрав разум.
Някой се прокрадна  зад гърба й без шумно пусна една малка зелена като тревата гранатка,от която излезе гъст прозрачен дим и напълни околноста с вредни изпарения и райски газ,който имаше силно приспивателно действие.Момичето започна бавно и лениво да се клатушка докато накрая просто не се сгромоли на земята като мъртвец,но без да подозира ,че скоро щеше да види такъв или може би дори да стане труп.
                            ***
Ставай.Ставай.Ставай.
Думите се изписаха в съзнанието на момичето,както ястреб грабваше жертвата си.Бързо и зашеметяващо.
Тя се постара да се изправи,но нещо наистина здраво я приковаваше за земята и не й позволяваше да диша както преди минути ,когато въздуха беше наситен с влага и наистина примамливата миризма на разнообразни диворастящи билки и растения.Мантията й бе здраво затисната от една позеленяла от мъха черна скала ,но дори най-силните й опити се превръщаха в безплоден труд на безмисленото й усилие ,което само й пречеше да продължи на пред.Едно беше сигурно ,но това я плашеше и изкарваше най-голямото й притеснение наяве и то беше онзи голям горящ дървен надпис закачен над самото момиче гласящ "Какъв щеше да е живота без мръсните тайни?-скучен"
-Не-една единствена дума се изтръгна от уплашеното момиче,което не беше на себе си предвид наистина плашещите обстоятелства.Тя се отскубна като започна да бяга с невъобразима скорост към краят на шикоролистната и да отиде към иглолистната гора.Там поне сянактаа на вековните дървета щеше да я скрия.Скрие от мрака.
-Ела тук,ангелче-същият глас се понесе над дърветата като почти накара Каролина да се разкрещи от ужас,но вместо това тя замръзна панически на място като позволи на трептящото й сърце да избухне-Признай си,че сама направи тази каша.Ти го направи....
Този път обаче страхът надделя и тя се затича с цялата сила ,която притежаваше към най-близкия изход на гората.Но изход нямаше.Сама беше попаднала в капана му и чак сега осъзнаваше,че нямаше да направи това,което трябваше.Гърлен скърцащ студен смях се понесе като пеем над нищото,като накара качулката на Каролина да падне.Не!Сега той виждаше чертите ,очите...лицето й.
-О,това не е ли очарователната Каролина Хакс!Обожавах родителите ти....преди да ги убия ,разбира се!-момичето усещаше злобната му усмивка още преди да я е видяла,но въпреки това злината му си личеше от доста далеч.
-Кой си ти?!Откъде знаеш коя съм?-тембърът и прозвуча като малка смесица на ужас и на някаква невъобразима смелост.
-Аз...аз миличка съм най-обикновен човек...Няма нужда да знаеш името ми!По-важното е какво търсиш тук?-мазникавият му акцент беше наистина влудяващ и можеше да изкара всекиго извън нерви.
-Родителите ми са живи!-проплака колкото глас имаше тя-Не...
-Ох,скъпа!Не са ти казали?-изцъка набързо той-Не са ти казали?!Не че се учудвам,но мислех осиновителите ти за по начетени ,но явно бъркам и то здарвата...Но спокойно следващите ми жертви са те-Мълчанието се прокрадна в необятието и пусна своите грозни пипала в човешките съзнания.
-Аз...
-Ти...Мхм?Винаги съм знаел,че си умно момиче,Кар!Дай ми...-въздухът се сгъсти за секунди като накара всички същества да замръзнат въпреки вече увеличилата се обедна температура.
-Никога-изкрещя зверски момичето и за първи път в целия си живот се почувства смела.Кръвта и избухна като за последно ,ръцете й спряха да треперят,в сърцето й огън...в душата пожар...в ума й...опустошителна ураганна буря - Играта започва и няма да го получиш докато аз съм жива !
-Това може да се ореди-нажежената атмосфера се обтегна с огромна скорост и Каролина ясно усети как малката й скромна закуска се обръща като вълна в червата й докато главата й се замайва бавно,но все пак с достатъчна сила ,за да я накара да припадне,но тя нямаше да се остави на един лъжец да я победи ,защото тогава...Е,тогава щеше просто да умре и нямаше да успее да направи недопустимото,което можеше да е жизнено важно за всеки от семейството й ,а и не само.
-Идвам,  за да разбера какво се случи на двадесет и седми август хиляда деветстотин седемдесет и пета година и няма да си тръгна без да разбера истината!-изкрещя с цяло гърло тя като се посатара да не се усещат напиращите в очите и сълзи.
Но вече нямаше никого на който да говори,защото всички домофони бяха спряни още преди минута и сега цялата област тънеше в гробна тишина.
-Добре тогава ,ще дойда сама!
Екзема-кожна болест известна още като еритема-Бел.рд
МОЛЯ ВИ,ХОРА,ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ ,ЗА ДА ЗНАМ ВАШЕТО МНЕНИЕ!ОБИЧАМ ВИ!
Следва продължение...