Войната на короните

Онази нощ

                          *ретроспекция*
Бурята се беше превърнала в изключително силен ураган,който помиташе със себе си не само малките листенца и клонки паднали от широколистната гора,но и надеждите на Каролина да изпълни мисията си,от която зависеше цяла истина ,която тя желаеш дори повече от собственият си живот .Щом се изправи ,тя стриктно изтупа рубиненочерната си мантия ,която я покриваше от главата до петите и скриваше треперещото й от страх и студ тяло .Вратат на къщата чернееше на стресиращия фон от скалисти мъгливи хълмове и изсъхнала от слънцето трева ,която беше заградила цялата депресарска постройка в стил барок шестнадесети век.С неспокойни и несигурна крачка момичето пое към мокрият зеленясал от влагата каменнен зит като се насили да преодолее миризмата на разложени органи и метална на обоняние кръв.Каролина усещаше мрака,който я обливаше всяка нейна подържаща жизнена клета на стройното й тяло като не й позволяваше да мръдне нито милиметър.Всичко беше толкова студено и ужасяващо като,че ли къщата беше направена,за да впива здрача си в хората:паяци пяха оплели дългите си сребърни мрежи около всяка една колона крепяща къщата, а те бяха надписани с имената на стотици хора ,чиито имена не й бяха понятни.Някъде из вледеняващото леговищо се чу ужасяващ писък ,който накара перфектно устроената челюст на момичето да увисне.
-Каролина!Моля те,оставия жива!Тя е още дете!-крещеше неизвестният измъчен глас,но като отговор получаваше нечии студен гърлен смях,който можеше да убие всекиго дръзнал да го чуе.
Тя искаше да избяга,но вече беше твърде късно или пък още имаше шанс да излезе и никога да бе се върне?Още засилвайки се към вратата тя се тръшна с ужасяващ скърчащ звук,който накара изтеричния психар да се разхили още повече.На вратат с големи металночерни на цвят букви беше написано с прилепски тленни обвивки не шифровано ,кратко и ясно послание ,което директно я насочваше към една малка стаичка в другия край на антрето,което беше боядисано в болнично зелено ,защото старите жълтеникави късащи се тъпето обливаха цялат атмосфера в още по-голям хаос.Стигайки до последното останало кътче светлина ,идваща от закования прозорец,тя влезе в малка кухня без прозорци и мебели освен една малка маса цялата покрита с дебел пласт прах,който не смееш да се доближи до огромната черна торта,която беше оставена на масата като до нея бе заразна почти невидима малка калигрфирана бележка гласяща "ВСЯКА ХАПКА,ВСЯКА КУКА".Каролина ясно разбираше какво значи това послание,защото самата тя го беше изрекла преди година ,когато караше едно по-пълничко момиче,което спазваше болнична диета ,да изяде един огромен куп с розови сладки от прочутата американска сладкарница "Veniero's pastry" ,която спазваше изключително стара италианска рецепта.Тя седна на на малко лакирано дървено столче като лекичко подуши напукания слой на кейка и най-накрая се престраши да опита,въпреки че не знаеше дали беше капан,отрова или още по-зле,но също така осъзнаваше ,че секача щеше да я обезгаливи и да я постави над макар и чудовищно-плашещата тъмна камина,която зееше както отворена паст на някое тъмно чудовище от най-ужасяващите части на митологията.
Опитвайки се да отхапе,целият и стомах заедно със храносмилателната й система се обърна щом видя големият треперещ скелет здраво окачен на стена,който като че ли се движеше всеки един мих щом уплашената Каролина мигнеше ,но това не беше най-странното в цялата ситуация,защото момичето забеляза целяит си страх окачен на стена.Когато беше малка тя бе клекционирала малките куклички на Барби,но един ден те бяха откраднати от миниятурната й къщичка  ,която така силно ги пазаше от безмилостната реалсност.Тогава тя мислеше ,че ги е изгубила завинаги,но сега всички те бяха окачени на въжета за стената ,откривайки огромна гледка приличаща на олтар : стената с плашещите същества ,хиляди снимки стриктно окачени в дървени рамки и малка масичка за кефе на която беше поставено италианско домино симвулизиращо страха от смъртта и гонитба на злите духове.Тази гледка беше шокиращо.А куклите...вече те не бяха онези мили малки същества,които пазеха невинната Хакс от големия лош свят,а създания на мрака,които искаха да обесят,удавят,наръгат,застрелят,разкъсат,отровят или накратко казано-да я унищожат.Пластамсовите им силно боядисани устни сега изписваха грозна гримаса ,която наподобяваше лудешка усмивка.Момичето усети как цялата стая се размазва пред погледа й,но се постара да го фокусира отново без да губи напълно съзнанието си и здравият си разум.Някой я наблюдаваше и тя го усети така силно,че щеше да припадне и то за по-малко от секунди.
-Покажи се!-изкрещя Каролина ,като чак сега разбра ,че писъците бяха спрели и на нея и оставаше само да се моли да не свърши като човека от преди малко.
Черната сянка излезе от мрака,като първото нещо ,което тя забеляза беше индентична мантия като нейната само че без големите липсващи пърчета плат,които бяха останали по време на бурното й препускане през гората.
-Знам,че си ти!Покажи лицето си!-В този момент нищо в целия свят не можеше да умилостиви младото момиче освен чертите на загадачната му маска.
Секачът бавно свали златната качулка ,като после забърквайки темпото премахна и скандално плашещата маска,която вкаменяваше като поглед на безмилостен базилиск.
-О,Боже,мой!
***
Някой буташе Каролина толкова силно,че тя се сепна и се извади от унес в който беше попаднала .Намираше се на предната седалка в колата на родителите си точно до шофьорското място управлявано от баща й,който рязко усили радио песента на Лейди Гага или както момичето разбра "Born this way".На задните места бяха настанени майка й и Аштън ,които със всички всевъзможни сили опитваха да успокоят невръстната Шарлот,която неспираше да реве ,защото оставяше всичките си истински приятели в това неимоверно малко и ничие известно водно градче.
-Виждам,че си се на спала-усмихна й се нежно баща й сякаш ,за да я скрие от черния свят,който обладаваше най-четните човешки души -Гладна ли си?
-Как попаднах тук?-тя въобще не обърна внумание на бащините си думи,защото беше така отвратена и замаяна,че даже не изпитваше елементарни нужди,които хората обикновенно имаха.Хиляди въпроси минаваха през ума й ,но тя нямаше каквато и да е сила,че да улови някой и да помисли трезво и с ясна преценка над случилото се.
-Миличка,ти беше дълбоко заспала в спалнята си!Явно след като си се върнала от срещата с Ейнджъл си полегнала за малко и изневиделица си се унесла!Какво ти се е случило,защо си така разсеяна?-единственото нещо,което не беше в ума й сега беше храната и приятното чувство на жизненост и веселие,което се бе разтворило пред нея по-рано същият ден.Панически,тя отвори малката си ръчна чанта,която незнайно как беше попаднала в ръцете й я претърси обилно без да намери картината,която беше опитала да открадне в имението на секача.Някъде в далечината премигваше табела насочваща туристите към крайпътния Мак Доналдс,който работеше денонощно всеки ден от седмицата включително уикенда,за да задоволи преминаващите булеварда хора.Каролина замаяно хвана медальона си оплашена от собствените си действия,които я караха да се страхува от себе си,но тогава осъзна,че малката пеперуда от Тифани вече беше изгубен...или прибрана.Единственото за което можеше да мисли беше онова лице....лицето на ужаса.Но нали всичко беше една излюзия,един сън?Трябваше да е.

Veniero's pastry-
Естествено - Ню Йорк. Veniero's pastry в Ню Йорк е най-старата верига за италиански сладки изкушения в САЩ. Тя е основана от Антонио Вениеро преди цели 115 години. Тогава тя била по-скоро кафене, където Антонио сервирал и приготвяните от него сладкиши. Днес вече те са основната причина хората да посещават мястото, а собствениците от своя страна са се постарали да запазят автентичния му вид и дух-Бел.рд

Домино-вид италианска маска ,служеща за защита от смъртта.Хората са я използвали,за да се предпазят от чумата ,която е върлували през вековете-Бел.рд

Едно от най-ужасяващите същества във фентъзито е митологичния "крал на змиите" - страховития базилиск. То произлиза от старогръцката митология и дори е описано в "Естествената История" на Плиний Стари, който го описва като малка змия, тъй отровна, че дори погледа и носи смърт-Бел.рд

Край на ретроспекцията-начало на настоящето
Следва продължение...