Stun me / Зашемети ме

***

Това е 2-та част към миналата глава. Още веднъж искам да се извиня, но просто се обърках :)

Гледна точка Кейтлин

След ужасния разговор с господин тъпак се ядосах и реших да прекарам остатъка от деня в къщи, опитвайки се да забравя това, което чух по телефона. Ъгх! Но все още не мога да проумея, то кой ли ще може, защото кой нормален човек прави така! Но нека не забравям, той не е нормален.

Отворих вратата на апартамента и влязох. Почувствах някакво вътрешно облекчение. Отидох до кухнята и си взех една ябълка, после се върнах във всекидневната, седнах на дивана и пуснах телевизора. Тъкмо се бях загледала в някакво предаване, когато на вратата се почука. Станах бавно от дивана и отидох да отворя вратата. Там стоеше човекът, който най-малко исках да виждам, Хари. Аз се опитах да затворя вратата под носа му, но той я задържа с крак.

- Какво искаш? - попитах раздразнено аз.

- Е не се дръж така грубо! Дойдох само да си довършим разговора от по-рано - отвърна той развеселено.

- Не мисля, че след онзи "разговор" има какво още да ти кажа!

- Но аз имам да ти казвам разни неща - сега пък беше сериозен, доста бързо си мени настроението.

- Но пък аз може да не искам да ги чуя.

- Но пък аз може да не ти оставя избор - каза и пак се усмихна, като сграбчи ръката ми и ме идърпа навън. Бях заклещена. От едната страна беше той, а от другата стената и тогава осъзнах, че наистина нямам избор освен да слушам.

- Но няма да говорим тук. Отиваме да се разходим - ето, че отново нямах избор, освен да заключа апартамента и да се кача в колата му, но малко ме беше страх какво щеше да стане повреме на тази разходка.

Спряхме пред някакъв парк. Започнахме да вървим по сенчестите алеи и никой не обелваше и думичка. Когато накрая аз се престраших и проговорих:

- Виж мисля, че вече взе от мен това, което искаше и е време да спреш да се занимаваш с мен. Като чу това той се приближи повдигна с пръсти брадичката ми, за да го погледна.

- О скъпа защо да спирам, та аз тепърва започвам. - отвърна ухилено и после физиономията му пак стана сериозна и се наведе към мен, за да ме целуне, но аз поклатих глава.

- Не, недей

- Добре, добре. Знаеш ли какво, ще те оставя намира, но при едно условие: Излез с мен

- Какво?!

- Чу ме

- Не, не искам

- Ами добре тогава - той се завъртя на петите си и тръгна в обратната посока. Гледах го как се отдалечава и изведнъж се извиках:

- Добре ще изляза с теб - дори не занам как тези думи изскочиха от устата ми, може би го казах, защото се надявах след тази среща да ме остави намира, въпреки че дълбоко в себе си знаех, че няма. Той се обърна с онази самодоволна усмивка.

- Добре. Ще те взема в 7ч.

- Хубаво

- И Кейтлин

- Да

- Облечи нещо по-секси - това бяха последните му думи преди да си тръгне

Гледна точка Хари

Честно казано не знам защо я накарах да излезе с мен. Не е като да я харесвам. Просто тя ме кара да се държа странно, не знам дали в хубавия или лошия смисъл на думата. Но съм сигурен, че всичко е само временно, защото всичко е за забавление. Ще я изведа на среща, ще я чукам и после минавам на следващата. Защото в това сякаш съм най-добър. Но си нямах ни най- малка представа какво ме очаква!