Stun me / Зашемети ме

Въздишка на облекчение!

Алармата на Кейтлин иззвъня точно в 06:30. Това беше малко рано, защото интервюто на Кей е в 09:40, но тя ще се мотае, ще и трябват поне тридесет минути, за да стигне...

Кейт изключи алармата и стана, оправи си леглото и отиде в кухнята да закусва.

Отвори един от шкафовете и извади зърнена закуска, мляко от хладилника, една купичка и лъжица и седна на масата да яде. Като се назакусва се върна в стаята си и започна с приготовленията. Първо влезе в банята и си взе един душ, който й отне около двадесет минути.

Излезе от банята, подсуши се и си облече домашни дрехи.Изсуши косата си и включи машата за коса да се загрява.Попринцип тя не я ползваше често, къдреше се само ако има специален случай, а този беше такъв.Докато чакаше машата да загрее, се захвана с грима си.Тя не обичаше да слага тежък грим, затова сложи едни светло розови сенки, които много отиваха на роклята й.Сложи и розово червило, което също беше в тон с роклята.През това време машата се загря и Кейт накъдри косата си.Погледна телефона си и видя, че вече е 08:40.Тя не усети кога е минало времето. Почна да се облича, защото иначе щеше да закъснее.Облече роклята, блейзъра и обувките.Взе някои неща,които ще и трябват, и ги сложи в една черна чанта.Огледа се за последно в огледалото и излезе.

Тръгна надолу по улицата, за да стигне до спирката на метрото и си помисли, че трябва да си купи кола.Стигна до спирката и метрото дойде веднага като по поръчка.Вратите се отвориха и Кейтлин побърза да влезе, за да седне, защото щеше да пътува дълго. Намери едно свободно място, седна и извади слушалките и телефона си, като заслуша любимите си песни и това я успокояваше, защото да си признаем, тя наистина беше нервна, нищо че не го показваше.

Когато видя, че наближава нейната спирка, Кейт махна слушалките от ушите си и погледна часа. Беше 09:25 и точно навреме, защото до сградата на DNL (Daily News London) имаше малко за ходене. Тя слезе на спирката на метрото и се запъти натам.

Стигна пред сградата и онемя, защото сега й се стори огромна. Може би заради напрежението, което сякаш се канеше да избухне в нея, а може би не. И тя самата не знаеше!

- Стегни се Кейтлин! - каза си тя. -Не се дръж като бебе - добави.

Пристъпи през прага и се насочи към рецепцията, която се намираше посредата на голямото лоби. Попита къде да намери офиса на Наталия Ферер и момичето на рецепцията, което беше много мило, любезно я упъти. Кейт точно изпълни това, което момичето и каза, и се качи на 12 етаж. Намери офиса на г-ца Ферер и почука на вратата.Отвътре се чу едно простичко "Влез". Кей си пое дълбоко въздух и натисна дръжката на вратата. Пристъпи през прага и пред нея се откри едно доста просторно помещение, което в дъното беше остъклено. Пред прозорците имаше бюро, на което седеше Наталия Ферер, шефка на, може би, всички в тази сграда. Също така тя беше и главен редактор, всичко което е написано, за която и да е статия в списанието, минава през нея. А самата тя беше доста млада жена, около тридесетте години, и също така беше много красива.

Наталия покани Кейтлин да седне на стола срещу нея. Тя отиде до стола и преди да седне се здрависа с жената.

- Здравейте г-це Ферер. Изключително ми е приятно да се запознаем. Аз съм Кейтлин. Кейтлин Уайтскот. - бе първото, което Кей каза.

- Здравей Кейтлин. На мен също ми е много приятно да се запознаем.- каза мило жената със съвсем лек британски акцент. - И можеш да ме наричаш Наталия.

- О благодаря ви Наталия! - каза Кейт облекчено, че новата й шефка не е някоя кучка.

- Няма проблем. И сега по същество. Нека обсъдим биографията ти. Аз мисля, че е доста впечатляваща. И бих те наела още сега, но уви кодекса на списанието не ми позволява, затова се разбираме така: аз ще ти дам тема на статията, която ще напишеш, ще ми донесеш в някакъв срок и аз ще преценя дали да те наема за постоянно. Става ли?

- Да. Става! - отвърна Кейтлин с усмивка. Двете си стиснаха ръцете и Наталия добави:

- А сега темата за статията! Знаеш, че в последните години една английска бой банда доста нашумя!

- Ами дааа - отвърна Кей заинтригувано.

- И темата на статията ти ще е точно за тях! А те са именно One Direction!

- Наистина! - каза Кейт развълнувано, защото тя им беше нещо като фенка.

- Да. И тъй като ти е първа статия ще ти дам повече време да я напишеш. Може да ми я донесеш след около месец. Ще ти е достатъчен ли?

- Месец е перфектно!!!

- Добре разбрахме се тогава!

- Да! Благодаря ви за отделеното внимание! И за дадената възможност! Няма да ви разочаровам!!!

- Няма проблем! Не се и съмнявам!

- Довиждане.

- Довиждане Кейтлин.

Кейтлин излезе от сградата и една въздишка се откъсна от устните й. Въздишка на облекчение!

Моля ви, споделяйте мнението си за историята!