Stun me / Зашемети ме

Може би.

Гледна точка Кейтлин

Събудих се на следващия ден. Този ден щеше да бъде напълно безцелен, защото нямах никакви планове...ох точно тогава спомените от изминалия ден се върнаха в главата ми и се сетих, че днес съм на "среща".
Това из основи развали сутринта ми.
Отидох до хладилника, който беше почти празен. Ще се ходи на пазар. Намерих един банан и изядох него. Настаних се пред телевизора и превключвах каналите, но нямаше нищо интересно.
Реших да се разходя навън и извиках и Деби. Разказах и всичко за "срещата" и как Хари ме изнуди, за да ме остави намира.
- Не мисля, че е само това - каза Деби след края на разказа ми и отпи от фрапето си.
- Какво имаш в предвид?
- Само казвам, че не си се съгласила да излезеш с Хари само защото щял да те остави намира - добави тя и се подсмихна.
- Отново какво имаш в предвид?
- Ох Кейтлин, скъпа. Сляпа ли си? Хари е красив, известен и секси. И те покани на среща!
- Да, но той също така е груб, досаден, надменен, често си мени настроенията...
- Да, да разбрах, но признай, че е секси!
- Няма да ме оставиш намира докато не го кажа, нали? - усмихнах се
- Точно така! - отвърна Деби
- Ох добре! Той е секси.
- Кой е секси?
- Деби гадна си.
- Знам. Сега го кажи!
- Хари е секси. Доволна!
- Мхм
- Мразя те!
- И аз те обичам!

Отключих вратата и внесох покупките. Подредих всичко в хладилника. Погледнах часовника. 5:30. Толкова много време ли съм била навън. Излязох към 13:30. Е както и да е. Трябва да се приготвя. Запътих се към банята, където прекарах към 20 минути. Изсуших си косата и я оставих пусната. Облякох дънки, тениска, кецове и вързах една риза на кръста си. Сложих си и малко гланц и бях готова. Точно навреме беше 18:55. Не след дълго на вратата се почука. Отворих и на нивото на очите ми беше онази усмивка. Огледах го отгоре до долу. Бе облечен с черни тесни дънки, бяла тениска, през която се виждаха многобройните му татуировки и бели Converse ☆,същите като тези, които и аз носех в момента. Добре Деби беше права, той е секси, но още малко ме плашеше с действията си ( като например на партито ). А и просто не искам да оставам насаме с него. Просто не искам! Затова бях против тази среща.
- Още ли не си готова? - Хари прекъсна мислите ми против него.
- Готова съм! Само да си взема чантата.
- Така ли ще си облечена? - попита намусено и ме посочи
- Да, защо?
- Казах да облечеш нещо по-секси!
- Явно имаме различни представи за определението секси - казах раздразнено и добавих - Знаеш ли имам решение на проблема нека отменим срещата - тръгнах да затварям вратата под носа му, но не се получи, защото Хари беше сложил крака си така, че да не мога да затворя.
- Няма да се отървеш толкова лесно - каза и се засмя, издърпа ме навън и ме поведе към колата му.
Отвори ми вратата да се кача, първо се поколебах, но когато го погледнах и срещнах гневния му поглед реших да се кача в колата без да се противя. Седнах и изчаках Хари да заобиколи и да седне на шофьорското място. Той запали колата и тръгнахме. Пътувахме вече от около 20 минути и никой не казваше нищо, но аз реших да разваля тишината.
- Ще ми кажеш ли поне къде отиваме? - казах, като обърнах глава и погледнах към Хари
- На едно място - отвърна той раздразнено
- Защо се държиш така? Защо изобщо ме накара да изляза с теб като ясно ми показваш, че не ме харесваш !? - реших да го питам направо, защото тези въпроси се въртяха в главата ми още от вчера.
След като не получих отговор просто реших да не задавам повече въпроси и си замълчах.
Хари отвори вратата и аз излязох от колата. Огледах се наоколо. Пред нас имаше огромно езеро, а няколко метра по - надолу, по брега на езерото, имаше ресторант. Хари ме хвана за лакътя и ме задърпа към ресторанта.
- Мога и сама да вървя ! - той не каза нищо, само затегна хватката си около ръката ми.
Хари каза името си на човека, в предната част на ресторанта и ни заведоха до една маса в дъното на ресторанта. Около нашата маса нямаше други, сякаш нарочно.Седнах на малката маса срещу него.Честно казано малко ме беше страх да съм сама с Хари. Не знам защо, просто така намусен изглеждаше заплашително. Мислите ми бяха прекъснати от сервитьорката, която ни подаде менютата преди да вземе поръчката ни за напитки и се махна бързо.