Thea(нирвана)

Хероин

Изминаха седмици откакто Теа се премести в Детройд. Запозна се с много нови хора, дори беше сигурна, че има приятели. Мотаеше се с Били, Оливър, Хана, Кърт, Дейв и Кортни. Те бяха диви, обичаха да пият, обичаха дрогата.
Беше късен следобед. Теа вървеше по мократа трева, отивайки към ханбар, в който се събираха. Петък. Това означаваше, че ще има много водка, хапчета, прах, трева.
- Най-сетне Теа. Закъсня! - скара й се Хана, сипвайки водка в червена чаша. Теа я пое и се извини. Все пак идвам пеша. Нямам кола като вас! Помисли си тя.
Кърт беше най-големия наркоман от всички. Друсаше се с хероин. Теа искаше да опита, но си мислеше, че щяха да я съдят. Такива неща се говореха за него... Но какво от това? Той беше толкова мил. Не се интересуваше от популярността, интересуваше го само музиката.
Теа се приближи и седна до него. Облегна се на стената, търсейки правилните думи.
- Искам... хероин. - прошепна тя.
- Наистина? Сигурна ли си?
- Да. Моля те, Кърт...
Той хвана ръката й. Загледа се, замислен.
- Добре е, че имаш изпъкнали вени. - усмихна се. Красива усмивка.
Той заби спринцовката във вената й. И о, тогава тя почувства нещо нереално красиво. Отпусна се назад със затворени очи и вече не бе сред тях. Беше на място без грижи, без страх. Еуфория изпълни душата и тялото й. Чувствам се толкова жива. Искам... да е така завинаги.
- Кърт! Глупак! - развика се Кортни. - Как смееш?! Искаш да й съсипеш живота ли? Искаш... да е като теб?!
Теа чуваше всичко, но не можеше да направи нищо, а и думите й не й правеха впечатление.
- Млъквай. Тя сама ме примоли!
- Явно не знае какво е хероинът... - разочаровано каза Хана.
Били гледаше братовчедка си. Не можеше да повярва. Та тя да иска хероин? В какво се бе забъркала...
Теа отвори очи. Райът беше затворил очи и тя бе погълната от реалността. Всички я гледаха яростно.
- Какво?!
- Теа, никога повече... Никога не го прави! - каза Кортни, погледа й бе страшен.
- Но ти не знаеш какво е.
Теа стана и си тръгна.