Thea(нирвана)

Не искам абсолютно нищо да сменя

Мисълта, че скоро трябва да се оправя сама плашеше Теа. Последната година в гимназията започваше, а тя знаеше добре, че майка й ще я изгони от у тях. Навиците й пречеха на семейството, все пак кой обича да гледа хероино-зависимата си дъщеря припаднала в коридора.
Теа се опитваше да измисли с какво ще се занимава, защото трудно се намира работа, която може да поддържа начина й на живот.
Въпреки това тя и Кърт не се отказваха. Той беше спрял да продава, но все по-често крадеше и продаваше вещите си. Единственото, което не искаше да продаде, а бе най-ценната му вещ, беше китара. Вуйчо му я беше подарил и Кърт се учеше да свири от малък. Теа подкрепяше това и започна да спестява (доколкото може), за да може един ден да отиде на уроци при професионалист.
- Сигурна съм, че някой от приятелите ти... така де старите приятели, също има талант.
Кърт замълча задълго. Обичаше да мълчи. На Теа й се струвше прекалено "драматично", но в същото време харесваше тази негова черта.
- Права си. Дейвид беше споменал нещо.
- Какво?
- Баща му едно време имал барабани и му казал, че е много добър. Според мен лъже.
- Говори с него... За какво му е да лъже? Трявбат ни пари, скъпи.
Той се замисли и набра Дейв по телефона. След дълги разговори се разбраха да се срещнат.
***
Беше тъмен ден в Детройт. Теа се събуди с болка в слепоочията и замъглено зрение. Не знаеше на какво се дължи това, но знаеше как болката ще спре.
Хероинът беше заел най-голямо място в мислите й. Прекалено голямо. Осъзнаваше колко е пристрастена и колко зле ще завърши всичко. Това не я спираше. Не я спираха хората, гледащи я с отвращения на улицата, защото отдалеч ви личи каква е, не я спираше срамът, не я спираше това, че скоро няма да й останат полезни вени. Денят и започваше, продължаваше и завършваше с поредната доза хероин. Опиатът беше най-важното нещо за нея и за Кърт. Музиката беше фонът, заради който успяха да си позволят тази грешка в още по-големи дози.