Теа пушеше цигара, държейки пластмасова чаша кафе, чакайки да стане време за час. Зимната ваканция бе отминала, а тя я бе прекарала в плач тайно от Били и Хана. Когато те пиеха и се друсаха тя просто се усмихваше и се преструваше, че й е приятно. И дори всичкия кокаин не й помогна да не мисли за него. Нито викодина, молито, кристалите. "Хероин. Това ми трябва" мислеше Теа, но щом Кърт не бе в живота й вече, как бе възможно?
- Теа! - извика някой зад нея. Беше Кортни. Теа се раздразни.
- Кажи.
- Искам да не се обаждаш на Кърт, моля те... Ако искаш да му кажеш нещо, той е ето там - тя го посочи.
- Майната ти, курво. Да, всъщност ще говоря с него.
Теа се запъти към Кърт, беше много ядосана. Толкова време бе прекарала да плаче и да се тормози по него, а той дори не й се обади.
- Здравей, кучи син.
Кърт я погледна объркано и си дръпна от цигарата.
- Теа... Дрогирана ли си?
- Не.
- А когато ми се обади?
- Не.
- Добре, виж. Знам, че си се влюбила в мен... Но аз нямам чувства към теб. Можем да сме приятели, но нищо повече.
Теа се усмихна. След това се замсмя, толкова силно, че я заболя стомаха.
- Нещо смешно ли казах?
- Да, да... Знаеш ли? Майната ти. Никога няма да разбереш какво загуби, и какво никога няма да имаш. Кърт, онова там е евтина версия на курва, а аз...
- Ти си богиня. Красива, забавна, мила, но явно можеш да си злобна.
- Да. А сега, наистина, трябва ми хероин.
- Сто и петдесед. - каза Кърт, подавайки й спейсбек.
Теа му даде парите и си замина. Не отиде на училище, прибра се и забрави всичко.
Светът беше по-красив, проблемите всякаш не важаха, струваше й се, че всичко ще е наред. Всъщност най-лошото предстоеше.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Thea(нирвана)
Ficção AdolescenteТеа съсипва живота и самата себе си, само и единствено, защото се влюбва в наркоман. Хероинът е най-добрият приятел на Кърт и заедно с Теа отплават в нов, разпадащ се свят на отчаяние и любов.
