Thea(нирвана)

Самота или по-скоро тъга

Зимна ваканция. Спане до обяд и лежане по цял ден. Теа, Хана и Били караха с Реното на Хана към Фили. Щяха да прекарат ваканцията там, идеалният начин да забрави Кърт и Кортни.
- Теа, не мисли за това! Знаеш ли колко сладури ще срещнем във Фили? - изкикоти се Хана. Наскоро тя бе боядисала косата си от червена в черна, отиваше й много. Според Теа тя беше много красиво момиче и бе, знаете, от онези нейни момичешки ако-остана-сама-гаджета.
- Надявам се... - измърмори тя.
- Ще запомня Хана с това, че винаги носи позитивно настроение - каза, или по-скоро извика заради шума от музиката, Били.
- О, колко мило! Ще се погрижа и ти да срещнеш някоя сладурана.
Веднага щом се настаниха в хотела, понеже познаваше града, Хана ги разведе и седнаха в нощния бар "Парадоск". Беше близо до плажа и по залез слънце изглеждаше невероятно.
- Три чисти уискита - поръча Хана.
Щом ги изпиха поръчаха водка Absolut, след това и шотове текила.
- Уау, страхотно... - каза Теа, хилейки се.
- Напи ли се? Вече? - Хана дръпна косата от лицето си, за да я вижда малко по-добре.
- Да. На мене не ми трябва много...
- Здравейте.
Някой зад Теа я бутна. Щом се обърна тя видя две момчета, едното с черна коса, другото с руса. Момчето с русата коса заприказва Хана.
- Аз съм Сид - каза чернокосия и подаде ръка ма Теа.
- Теа.
Той се усмихна и я извика навън, да изпушат по цигара.
Излязоха и седнаха на плажа. Океана бе прекрасен.
- Е, Теа, от къде си?
- В момента... Живея в Детройт. А ти?
- Аз съм от тук. Веднага щом завърших се преместих от Ню Йорк.
- От Ню Йорк... Защо? Там е прекрасно... Така съм чувала.
Теа усещаше как й се вие свят и думите едвам напускаха устата й.
- Не, всъщност на мен не ми харесва. Филаделфия е прекрасна. Хората са много дружелюбни.
Те помълчаха малко, пушейки.
- Ти дружелюбен ли си? - засмя се Теа. Не знаеше защо го казва, знаеше само че Сид е много красив и й харесваше нещо друго в него.
- Не знам. Ти би трябвало да ми кажеш.
Той се засмя и се приближи до нея. Загледа се дълго в очите й. Тогава Теа забеляза, че са зелени. Тя обичаше зелените очи, но тези на Кърт... Прекрасните му сини очи. Не можеше да ги забрави.
- Да, мисля... Мисля, че си.
- Толкова си пияна.
Тя се засмя и поклати глава.
- Не е вярно. Само малко.
Теа се разрови в чантата си.
- Гадост...
- Какво не е наред?
- Свършиха ми цигарите.
Сид стана и й подаде ръка. Тя се изправи.
- Ела, ще ти купя.
- Това е много мило!
Отидоха до денонощен магазин, който беше малко по-навътре в улицата. Докато вървяха не си казаха нищо.
- Какви цигари? - попита той, пред вратата на магазина.
- Марлборо, бяло.
Тя обичаше тези цигари, понеже Кърт пушеше такива. Сега, като бе толкова пияна той й липсваше безкрайно много. Искаше да му се обади. С насълзени очи набра номера му.
- Ало? - каза той сънливо. Беше три часа сутринта, но Теа не се интересуваше, че ще го събуди.
- Кърт... Обичам те. Мамка му, не мога да спра да мисля за теб. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Бих прекарала вечността с теб. Не искам да ме обичаш обратно. Не казвай нищо. Искам просто да го знаеш.
Теа затвори и избърса сълзите си. В този момент Сид излезе от магазина и й подаде цигарите. Тя запали.
- Разстроена ли си? Ако искаш... Можеш да споделиш.
- Не, няма нищо.
Тя вървеше бързо, искаше възможно най-бързо да стигне до бара.
- Хей, обидих ли те?
- Не. - тя се спря - Целия шибан живот ме обижда. Нищо не е както трябва да е! Никой не ме обича! Искам просто това...
Тя влезе в бара и настойчиво убеди другите да се приберат. Хвърли се на леглото и заплака. Трепереше и я боляха гърдите.
Неусетно вече бе сутрин, а тя се чудеше "Какъв е смисълът?". Нямаше отговор.