Thea(нирвана)

Проблем

- Събуди се, Теа. Трябва да поговорим.
Теа отвори очи и видя майка си, надвесила се над нея. Объркана тя се надигна и премигна няколко пъти.
- Какво става с теб?! Искам обяснение. Какви са тези игли, друсаш ли се?
Напрежение я заля, всякаш някой я поля с вода. Не й хрумваше нищо, не знаеше какво да каже. Замисли се, а майка й я гледаше с разочарование.
- Мамо... не ми се говори, добре?
- Нищо не е добре! Искаш да съсипеш живота си? Да умреш след няколко години, без да си постигнала нищо?
- Казах че не искам да говоря. Не ме интересува животът. Какво толкова има, за което да живея? Не намирам смисъл, остави ме.
- Както искаш. Ще те оставя, но ще разбереш, че съм права когато вече е късно. Ако спреш сега ще си щастлива, знай това.
- Изчезни, мамка му.
Теа зарови глава във възглавницата си и й се искаше просто да я оставят на мира. Хероин. Какво толкова, мислеше си. Да, може би ще умра млада, може би няма да постигне нищо, но тя никога не е искала кой знае какво от живота. Искаше само и единствено Кърт и малко хероин.
Затова му се обади. Може би това беше грешка, но искаше да чуе гласът му.
- Ало?
- Кърт... Трябва ми.
- Къде си?
- Вкъщи.
- Ела на 47-ма след петнадесет минути. И носи 200.
- Добре, там ще съм.
Веднага след като затвори Теа стана от леглото. Съблече мръсните дрехи и облече бяла тениска и дънки. Огледа ръцете си. Белезите от иглите бяха някак си красиви, така й се струваше. Ако някой друг погледнеше, му се струваше отвратително. Защо всички мразеха наркоманите? С какво го бяха заслужили? Дори майка й, шибаната й майка я мразеше за това. Къде беше справедливостта, къде беше сводобата на човека? Крие се и не я намирам помисли си, докато слизаше с усмивка по стълбите.
По пътя вълнението в стомаха й беше огромно. Какво щяха да си кажат, дали ще е щастлив, когато я види? Ами ако е с Кортни? Тогава какво? Докато не пристигна на уговореното място и не го видя не се успокои. Беше тих, всякаш някак изнервен.
- Здравей - каза й.
- Здравей.
- Мисля, че имаш проблем. Пристрасти се, нали? Още след първият път. Хероинът е най-сладката отрова.
- Така е. Иска ми се да й се наслаждавам всеки ден.
- Съжелявам, за всичко. Трябваше да остана до теб, съжелявам.
- Сега ли го разбираш?
Тя го погледна в очите и се зачуди какво ли си мисли, когато разговарят.
- Да. Надявам се някой ден да ми простиш и да се върнеш.
Той й подаде хероинът и си замина. Дори не й поиска парите.