Thea(нирвана)

Истинско е

Звездите се бяха разпростряли из небето, сияейки, почти колкото луната. Вятърът беше лек и прохладен. На поляната се чуваха скакалци, а от гората бухали.
Хана спеше спокойна в тревата, докато Теа будуваше. Месецът беше май. Двете решиха да си направят среднощен пикник, с много текила.
- Хана... спиш ли?
- Вече не.
- Мисля си защо Кортни ме мрази?
- О, скъпа. - Хана се изправи и я прегърна - Тя просто ти завижда. Имам в предвид, виж се.
Теа се усмихна и затвори очи.
- Нека поспим, моля те.
***
Кортни вървеше по училищните коридори, с оскъдна черна рокля, високи обувки и високо вдигната глава. Спря се и оправи червеното си червило. Някой я бутна по рамото.
- Хей. - Теа се усмихна - Искам да поговорим.
- Какво искаш?
- Защо не ме харесваш? Какво съм ти направила?
- Аз просто съм по-добра от теб и няма смисъл да се държа добре с теб.
Кортни се засмя високомерно и й помаха. Теа се отправи към кабинета си. Беше облечена с дънки и широка блуза, беше без грим, косата й бе рошава. Може би не изглеждаше кой знае как и не носеше високи обувки, но беше много по-добра.
Теа и Хана държаха пиеха бира в двора на училището. Кърт и Кортни се приближаваха към тях. Говореха си и се смееха. Това силно подразни Теа, но тя се помъчи да не й личи.
- Здравейте - Кърт седна до тях.
- Ще се видим после. - Кортни му помаха и си замина.
Теа запали цигара и бясно задърпа от нея. В един момента тя не издържа мълчанието от негова страна.
- Какво по дяволите беше това?! - извика тя.
- Успокой се. Какво толкова? С Кортни сме приятели вече дълги години... Просто бяхме скарани известно време.
- Както и да е. - Теа стана. Хама я последва, но преди това се обърна към Кърт и каза:
- Познавам те повече от Кортни и наистина... Не е твой плюс да се занимаваш с боклуци, като имаш съкровище.
Кърт се намръщи.
***
Теа излезе от училище и зачака Били да я вземе. Междувременно допиваше бирата си и пушеше поредна цигара Лъки Страйк. Били дойде и тя се качи в колата.
- Как си, Били?
- Добре съм. Хана ми разказа какво е станало днес. Спокойно, преди Кърт и Кортни бяха неразделни. Но няма нищо между тях.
- Както и да е.
Прибрах се, изядох една ябълка и се качих в стаята си. Когато отворих вратата видях, че Кърт лежи на леглото ми.
- Ъм, ехо? - казах.
- О, най-сетне. Предполагам Били кара бавно?
- Ммм, да. Принципно.
Той ме придърпа към себе си и започна да шепти.
- Няма друга, знаеш го... Моля те, повяряай. Всичко това... Между нас - истинско е.
Затворих очи и погалих бузата му. Погледнах го в светлите очи, изглеждаха искрени. Но можех ли да вярвам... Познавах ли го наистина?