Thea(нирвана)

Опознай ме

Студена и мрачна сутрин. В Детройд ставаше все по-студено, а мислите на Теа все по-объркани. Измина седмица от както не бе виждала приятелите си. Откакто бе в рая, под влиянието на хероина.
Тя стана от леглото и се облече. Върза дългата си коса и слезе по стълбите.
- Добро утро, миличка.
Майка й пържеше яйца, а баща й беше на работа. Денят бе събота.
- Мамо... Ще се обадиш ли на Били? Не съм го виждала от седмица.
- Ох, вземи телефона ми, скъпа.
Тя набра Били и зачака.
"Ало?"
"Били, Теа е. Не сме се виждали от много време... Отбягвате ме."
"Виж, всички сме ти много ядосани. И на Кърт."
"Значи отбягвате и двама ни?! "
"Не! Не точно... Той отбягва нас."
"Обадете ми се, ако размислите.." тихо каза тя и затвори. Остави телефона и закуси с майка си. Както обикновено, не разговаряха.
Понеделник. Теа се облече за училище, взе нещата си и се качи в стария Нисан на майка си.
Щом слезе на паркинга видя Кърт. Пушеше марлборо и се взираше в небето. Тя се приближи и седна на бордюра до него.
- Здравей.. - тя го откъсна от мислите му.
- Здравей.
- Защо не, ъъ, разговаряш с другите?
- Мразя ги. Винаги ме опрекват за... знаеш. И ми писна. Пречат ми.
- Пречат? На кое?
- Опитвам се, по-скоро търся начин да намеря моята нирвана. - той я погледна в очите и се усмихна. Неговите очи бяха толкова сини, и толкова празни...
- Нирвана, значи. Интересно.
- Да. Но знеш ли, оказа се, че не мога. Не мога да я открия сам... Имам нужда от помощ.
Теа се приближи до ухото му и прошепна Аз мога да ти помогна.
Тя стана и се отправи към училището. Кърт изпуши цигарата си и направи същото.
***
- Теа! Теа!
Кортни я догони и двете се спряха пред входа на гимназията.
- Теа... здравей. - Кортни се усмихна по възможно най-фалшивия начин.
- Здрасти, Кортни.
Тя беше облечена като чиста уличница. С къса бледо-розова рокля, червено червило и твърде много сенки за очи.
- Как си? Как върви? Видях те да говориш с Кърт на паркинга. Предупреждавам те, не го закачай! Не е такъв за какъвто го мислиш.. Ще те нарани, ще те превърне в.. развалина.
- Мога да мисля и сама, Кортни... Решавам за себе си. Живея моя си живот! - извика Теа, ядосано. Отправи се към паркинга и зачака майка си.
Но вместо майка й Били я взе.
- Леля каза, че не може да те вземе.
- Аха. Значи нямаш избор. Иначе - щеше да ме отбягваш?
- О, я стига. Разкрещяла си се на Кортни... Защо?
- Опитва се да ме поучава... Не искам да ми казват какво да правя.
- Успокой се. Същата като Кърт си. Винаги говориш всякаш си специална, вскякаш си наранена и не вярваш на никого... стига с тези глупости, моля те.
- Били. Не мисля, че съм нещо повече от другите... Всъщност според мен съм много по маловажна.
- Не си интересна.
Той спря колата пред дома на Теа.
- Знам. Никой не е интересен. Светът не е интересен, избщо.
Тя слезе и се отправи към вратата.
- Скъпа, съжалявам. Не можах да те взема и...
- Да, да! Разбрах! - прекъсна я ядосано Теа.
- Един твой приятел дойде.. чака те в стаята ти.
Теа се притесни. Качи се горе. Кърт лежеше на леглото й, разглеждайки албумите на любимите й групи.
- Харесваш sex pistols?
- Ами.. да... - тя седна на леглото до него. Чудеше се какво може да иска?
- Съжалявам, че дойдох у вас... Исках да поговоря с някой.
- Няма проблем.
- Кортни, тя... Толкова е високомерна и двулична. Иска ми се да ме остави на мира. Постоянно ми повтаря да спра с музиката, да живея нормален живот. Що за глупости?
- Каза ми, че ще ме раниш.
- Казва го на всички. Иска хората да ме мразят. Но не ме познава... Никой ме ме познава...
Той се сви на кълбо и въздиша тежко. Теа се отпусна по гръб на леглото и усети пръстите на Кърт да галят бедрото й.
- Опознай ме, Теа.