Писмо да теб, който ме употребяваш

145 11 0
                                    

Случвало ли ви се е времето да спре? Да останете в момент на блажено чувство и да му се наслаждавате. Не знаеш колко време е изминало, няма проблеми, красиво е и стресът го няма. Все едно си се отпуснал във водата, затворил си очи и мислите ти плават спокойни край теб. Какво по-хубаво? Ако опиташ няма да можеш да отговориш. Но недей, моля те, недей. Със сигурност ще ти хареса, няма как. Какво те мъчи? Работата, децата ти, любовта, самотата? Искаш да забравиш за тях, нали... Просто дишай. Помисли си много добре преди да ме опиташ. Няма да те пусна, ще съм в съзнанието ти, там ще спя. И внимавай! Когато ме събудиш ще боли! Ще те измъчвам. Ще се предадеш, познавам те, наивен си. Пак ще те обзема. Искаш ли да загубиш всичко? Няма да ти пука, вярвай ми! Ще продадеш колата, ако трябва дори децата. Ах, а как красиво беше. Сега харесва ли ти? Не? Как смееш. Защо винаги се получава така? Мразят ме. Всички ме мразят накрая. В началото съм мил, добър, грижовен. Помагам ти с проблемите. Прекрасен съм!
След това решавам, че ми дължиш нещо. Ставам зъл, но все така кротък. Тихо и бавно си вземам каквото искам. Отчаяние, злоба, омраза, любов, щастие. Вземам ти всичко, разбра ли?! Накрая оставаш някак си празен. Вече не си същия. Променям те малко по малко докато не станеш като мен. Хайде, давай, кради. За да ме имаш ще убиваш ли? Аз съм вече целият ти свят. И накрая ще ти кажа само "Почивай в мир, моя гад!"

Thea(нирвана)Where stories live. Discover now