My dreams.. My fucking love.

VII

 Събудих се усмихната с леки болки в корема. Ръката му галеше гърба ми, а лицето му бе срещу моето. Отварих бавно очите си, срещнах погледа му. Беше прекрасен. Усмивката му, очите му, лицето му, ръцете му... Всичко. Стояхме сгушени един в друг, но прекрасното утро трябваше да свърши. 

-Прибирай се. -прошепна и отвори очи.

-Бих се прибрала, но тази ми лази по нервите. -издишах и се обърнах на другата страна.

-Не ме засяга, отивай. Сделката бе само да преспиш тук. После ще дойда. 

 Изправих се и не след дълго излязох ох апартамента, опрях се до вратата на своя, отключих бавно и влязох. Беше тихо и предположих, че спят. Е, за мое нещастие сгреших. Първото нещо, което видях бе.. м.. Не, не мога да го кажа. Бързо сложих ръка на очите си за да не гледам голите им тела. Ил, грозна гледка. 

-Влизай сестро, не се тревожи. -направи ми знак да вляза, макар и без да го видя. 

-Ще вляза, ако спрете за момент. 

-Това няма как да стане.

-Ох.. Ще се преоблека в Кай. -объркнах се и тръгнах да излизам.

-Той звънна и каза, че няма да е тук няколко седмици. Та, оставаш без дрехи. -трябваше да си отида в стаята. 

-Нали не сте..

-Мм да, даже и там. 

-Ти си ужасен.. -въздишах и изхвърчах в стаята си. 

Пълна баркотия, дрехите на земята разпиляни, както и нещата които бяха върху леглото. Само матрака виждах. Пф.. Ужасни хора. Облякох една риза и къси панталонки. Огледах се във вече мръсното огледало, което трябва да изчистя. Не, щ накарам Сехун да ми изчисти стаята. Взех телефона, имах пропуснато повикване от Кай. Почаках малко, но не ми вдигна. На втория път обаче го направи. 

-Кай, къде изчезваш?

-Трябва да отида при сестра ми. През това време имаш апартамента за себе си. Ключа знаеш къде е, отивай когато поискаш. Даже, ако желаеш остани да спиш там, разбрах, че брат си е с някакво момиче. Обаче сега трябва да затварям, по-късно ще се чуем. Чао.

-Чао, Кай. -затворих телефона.

 Подпрях се на стената с надежда поне стените да са чисти. Замислих се, всъщност е доста добра идея. Ще живея сама. Няма кой да ме дразни там, никой не познавам, тъй че е супер. Започнах да изваждам учебниците си от шкафчето и ги прибрах в чантата си, огледах се дали не забравям нещо.

~~~~~~

 Стоя на чина си и слушах учителката как разправя за някакви задачи. По-интересно ми бе да се занимавам с химикалката си. Половината от лицето ми бе върху ръката, толкова самотно.. Лей не дойде, а пък Кай също го нямаше. Останах сама с Тао, страхотно. Той седеше на чина до мен. Докато бях заета с химикалката си ръката на някой бе обвита около кръста ми, което ме стресна. Погледа му също, изглеждаше толкова обнадажден. Мразя така да ме гледа и се отдръпнах. Часът бързо свърши и висчки изхвърчаха, както и учителя. Всеки за живота си. Изправих се тръгвайки към изхода.Хвана ръката ми и ме задърпа нанякъде. Ходех, като послушно кученце след него, не можех да се отдръпна. Блъсна ме в една от кабинките в мъжката. Притисна ме в студената стена, както и той в мен. Устните му се нахвърлиха на врата, а аз се опитвах да го разкарам от себе си. Хвана китките ми и ги раздалечи, както и краката ми за да не мога да му ударя. 

-Разкарай се от мен, не разбра ли? 

-Не, може ли да повториш красавице? -засмя се подло, а устните му се преместиха под брадичката ми. -Ще взема това, което ми принадлежи. -прибави едната ми ръка до другата и започна да разкопчава ризата ми. 

-Ей братле. Не се занимавай с тази. Има и по-добри от нея.-Лей се подпря едната си ръка на рамото му и се засмя, при което Тао се отдръпна и излезе. 

-Благодаря ти! -прошепнах и сведох главата си надолу последвано от прехапване на долната устна. Дръпна ме и ръката и ме гушна.

-Всеки път ли ще трябва да го разкарвам от теб? -прошепна в ухото ми и се засмя.

-Искам да се махна от тук. -погледнах го.

-Прибраме се, но малко по-късно. Сега ще отидем на едно място. 

 Хвана едната ми ръка и преплете пръсти и моите. Погледна ме и се усмихна. Обърна се и излезе заедно с мен. Училището свърши, но къде ще отидем? През пътя до колата гледах ръцете ни и се изчервявах. Отвън нямаше никой, но имаше по кафенетата. Колата му я нямаше,явно щяхме да отидем пеша.

Надявам се да ви хареса. ^=^   Мнения. ^^