My dreams.. My fucking love.

VIII

Намирахме се някъде из парка близо до училището. Бяхме седнали на една малка пейка. Седях с гръб към него, както и той към мен. Ядохме сладолед. Гледах обувките си, като клатех краката си. Бях се замислила доста дълбоко и без да искам изпуснах сладоледа си по дрехите си. Изправих се рязко и се огледах. Мамка му.. Мразя да става така. Все едно съм пияна и алкохола върху мен, поне аз го считах като алкохол. Нямаше чешма наоколо, но нямаше как да се измие. Без да кажа нищо, се запътих към вкъщи. Нямах намерение да говоря с никого. Явно беше забелязал, но също не каза нищо. Застана пред мен, като ме огледа, едва сдържаше смеха си. Погледах го ядосано и се опитах да го избутам от пътя си, но уви. 

-Не бутай човек, който те спасява. Следващия път ще го оставя да си свърши работата. -подсмихна се и се доближи до ухото ми- Ще ми бъде приятно да ви гледкам.-засмя се и ме потупа по гърба.

 - Ще гледкаш ти. -погледнах го и се засмях иронично. 

 - Охо.. ще гледкам аз.. как се преобличаш след като се приберем. - Подсмихна се самодоволно, като ми намигна.

 Повдигнах вежди, като леко се облизах, заобиколих го и тръгнах напред, като се огледах. Изведнъж спрях, забелязах чешмичка, веднаха изтичах към нея решавайки да пробвам да го отмия. Намокрих ръката си и минах с нея през шоколада, но явно не ставаше. Нацупих устни, като продължих да търкам по ризата си. Лей застана зад мен и постави ръката си под ризата, а с другата си ръка извади една кърпичка от джоба си. Намокри я и започна да почиства старателно шоколада от ризката с която бях. Погледнах го и леко се изчервих от действието му.

 -Ти от кога започна да се държиш мило? -попитах и се отдръпнах. 

 - Че аз кога съм се държал лошо? - засмя се леко и след като приключи с почистването, ми подаде кърпичката. - Искам да я изпереш и да ми я върнеш. - Хванах кърпичката и го погледнах

- Да я пера? Да не съм ти слугиня, Лей? -скръцнах със зъби и се обърнах. 

 Тръгнах напред, като исках да се прибера по-скоро вкъщи. Не ми харесваше да стоя така. Вървейки напред събираше погледи върху себе си. Не бях свикнала с толкова хора. След близо половин час бях пред вратата си. Исках да заваря чисто вътре.. Исках, но не беше така.

- Тук ли смяташ да стоиш? - отрони, докато продължаваше да наблюдава наоколо.-Преглътнах и бавно влязох навътре. Бъркотията не бе моя но ще трябваше да оправя. Сехун, Сехун.. - Аз ще съм у дома. Когато приключиш може да дойдеш. - продължи и търъгна към дома си.