My dreams.. My fucking love.

XII

 Вече се намирахме удобно в колата, която управлявах към провинцията. Крайчето на окото ми през няколко минути гледаше към нея. Цялата червена и трепереща.. Явно доста се притесняваше дали ще я харесат, нищо, че бях на 100%  сигурен в това, но и аз да бях на нейно място, и аз бих, но едва ли щях да го показвам по такъв начин. В този момент ми стана мила. Крехко и треперещо.. Нямаше как да не устоя на това, но се сдържах. Много исках да отбия някъде и да свършим работа, но нека е на удобно за нея място. Когато я засекох отново от окото си преместих ръката си от скоростния лост на бедрото 'и, като бавно започнах да го разтривам от вътрешната страна. Крачето 'и беше толкова гладко и от това желанието ми стана още по-голямо. Погледа 'и се провлачи върху ръката ми и изведнъж усетих едната 'и ръка върху своята, която бавно обладаваше бедрото 'и. 

-Имам чувството, че няма да им стане особено приятно, когато ме видят.. -промъмри и погледна към мен, при което за момент я погледнах.

-Ако спреш да се тревожиш ще стане по-добре. Със сетра ми съм сигурен, че ще се сближите, както и с майка ми. Баща ми се прибира доста късно от работа и няма да е там. -обърнах главата си към пътя и леко примигах, в същото време се усмихнах.- След вечеря ще отидем в стаята ми и ще си поиграем. 

-Да си играем? Не.. Не.. Ами, ако ни чуят? Или, ако дойдат? -усетих как ги изтреля в един дъх, притеснено и лек треперещ глас. 

-Стаята ми е таванска, а и никой не се мотае там, освен мен. Ще си свободна да викаш, колкото е нужно. Майка ми ще е в кухнята, а сестра ми ще 'и помага. Само ние в празната стая, никой друг. Ти, без тази рокля, без нищо.. Малкото ти треперещо тяло, сладките стонове от устата ти.. Малките сълзи от болка.. Дерящите ти нокти.. Белезите по гърба ми.. Ще ти хареса. -Погледа ми за малко беше върху нея с подлата ми усмивка на лице. Не знаех как изглеждах отстрани и не исках да знам. От нейна страна получих само малчание и червено лице. 

-Не говори така.. Моля те.. Караш ме да се чувствам, сякаш.. Не знам..  

-Ще се почувстваш добре, обещавам ти. 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вече бяхме пред къщата и извън колата. Извадих багажа от нея и се запътих към вратата. Погледа ми засече възрастна фигура, както и ушите гласа 'и. когато Застанах пред нея и погледнах майка си. Прегърнах я за миг, след което влязохме вътре. Оставих багажа на пода и я прегърнах по-добре. След това се дръпнах и погледнах към Хани, която се усмихваше широко, докато говореха. 

-Качете се горе, вечерята все още не е готова. Ще ви викна по-късно. -усмихна се мило и кимнахме. 

Взех багажа и започнах да изкачвам стълбите, заедно с присъствието зад мен. Влязох в стаята и оставих нещата до една от стените. Промъкнах се зад нея и заключих вратата. Хванах ръката и и я задърпах към леглото. Седнах на него и я дръпнах в скута си. Огледах лицето 'и бавно, като очите ми се наслаждаваха. Не можех да повярвам.. Такова момиче е само мое. Толкова я исках в момента и щях да я получа. Усещах как искаше нещо да каже, но не го правеше. 

-Малко ме е страх.. -проговори и захапа устната си, като сведе поглед надолу. -Наистина ме е страх, Лей. 

-Не се тревожи за това. Ще съм внимателен.- хванах лицето 'и и минах с палците си по очите 'и, като ги описвах, след което ги свалих на бузите. - Няма да съжаляваш за това. 

Най-накрая пуснах. Надявам се да ви хареса. ^-^