My dreams.. My fucking love.

X

" Училището. Ще напиша стихотворение за това уникално местенце. Няколко етажа, прекраси класни стаи, добри учители.. Да ходиш с радост на това место. " Това се иззискваше да са мислите ми. Хах, точно в емоцията. Не мислех така. Бих написал поема за това как желаех да се махна от това място. От скоро съм в това училище, а вече имам отсъствия, забележки и най-важното.. Предупреждение за преместване. Правех каквото пожелая. Единствено харесвах поради простата причина, че когато няма какво да правя, да се видя с прятели, да пием по едно кафе, да изпушим по цигара и да се прибера. Този път бе по-сложно. Сега желаех единствено да ходя, ако това дразнещо момиче бе там. Дразнещо и объркано момиче, към което се привързах за отрицателно време. Не изпитвам нещо към нея. Устни, очи, тяло.. Всичко се стараех да забравя, но уви, не. Бях задължен.
Вече бях пред стаята в която имах час. Застанах пред кафявите чонове, минах между две от редиците. Настаних се до дразнещото момиче, която беше заблеяна в химикалката си. Бретона криеше очите ѝ и повдигнах ръка. С пръст преместих малко от него, а очите ѝ бързо се преместиха. Устните ми  докоснаха нежно бузата ѝ, усетих широката усмивка на лицето. След като оставих целувката я погледнах. Да, усмивката беше голяма, нямаше как да не се усмихна. Моята се появи леко на лицето. Една усмивка ми бе достатъчна за да разбера как е. Едната ѝ ръка се озова на бедрото ми, което ме накара да се усмихна още малко. Гърба ми се допря на стола и извадих химикалка от джоба си поставяйки я на чина. Пръхвърлих ръка през рамото ѝ премествайки кичур зад косата ѝ.

-Усмивката ти ми харесва. Бих се радвал да я видя в друго положение. -леко подла усмивка заигра по устните ми, облизах ги и се засмях.

-Няма да ти се получи. -извъртя поглед и се облегна назад.

-Ще видим тази работа. -погалих я по главата и се усмихнах на  тази увереност, хареса ми.

Бях в първите два часа, след което си тръгнах. Наблизо имаше кафе, реших да се отбия и седнах на една от свободните местенца. Извадих кутията с цигари и запалих една от тях. Падах си пушач, не го криех. Харесваше ми да пуша, нямах намерения да ги спирам. Тръснах от цигарата няколко пъти и издишвах дима, който бе скрит зад зъбите ми. Изпуших няколко и реших да се върна. Единствено можех да си позволя това. Бях в двора на гимназията. Сградата не беше много малка, на четири етажа. Оглеждах се докато не попаднах на две фигури. Възрастен мъж на около 50-ет години. Директорът нямаше коса, даже, ако имаше, пак би бил същият коч. Човекът размахваше пръст пред лицето ѝ, което ме наведе на мисълта, че е сгафила. Изчаках човекът да си тръгне. Бях близо и чух само "Да не се повтаря, госпожичке!". Стана ми смешно, нямаше как да не се засмея на тази реплика. Застанах пред нея, като повдигнах хванах ръката ѝ.