My dreams.. My fucking love.

IX

Докато се обърна вече бе застанал пред мен на няколко сантиметра. Този човек беше бързоходещ. Капките дъжд падаха върху мен, толкова бързо ли се развали времето? Обърнах погледа си към него, той сваляше якето си и ми го подаде за да го облека. Не желаех нищо негово, даже нямах желаението да го виждам. Погледнах очите му, беше спокоен. Мамка му.. Пил е.. 

-Плакала ли си? -проговори и метна якето си отгоре ми. 

 -А ти защо си пил? 

-Не е твоя работа. Прибирай се и ми звънни. 

 -Якето, вземи го. -свалих го и му го подадох, но той отново ми го наметна. 

 -Аз съм с колата, прибирай се. -гушна ме за кратко и се запъти към колата. 

Със сигурност щях да се разболея. Обърнах се и тръгнах по пътя си. Обувките ми започнаха да пропускат, а плюс това и маше светкавици.. Скрис се под един навес и се заоглеждах, измръзвах.. Нямаше какво да не лигавя и си тръгнах, но не тичайки, а спокойно ходене. Обичах дъжда, но не и такъв. Накрая влязох в апартамента, цялата подгизнала. Свалих якето и изхвърчах веднага в банята. Взех си бърз душ. След малко бях в леглото и се опитвах да заспя. Въртях се дълго и не успях да заспя, макар и за малко. Ту се отвивах, ту се завивах. Не знаех какво да правя. Е, явно бях с температура. Честито Хани! Ти си чисто бебе. Едно голямо бебе. Исках да си намеря работа вместо да лежа като някоя родилка.. Погледнах часовника, беше 05:47. Силният звън на телефона ме стресна. Погледнах и въздъхнах.. Та той не спеше ли? Пфф.. Може би се е случило нещо? Или все още алкохола го държи, не ми се вярва. 

 -Какво има, Лей? 

 -Защо не спиш?

 -Не мога да заспя, имам температура. Бързото му затваряне беше странно и гадно. Не ми трябваше да мисля, не че можех.. Отидох в кухнята и извадих сок, толкова бях жадна, сипах си в чаша, но не могах да я изпия. Оставих я, седна на барплота и започнах да хапя устна вгледана в една точка. Почукването на вратата, изхвърчах и отворих. Отдръпнах се да влезе и затворих вратата. Не обелих дума и се върнах в леглото. Дойде и седна до мен. Остави една торбичка с лекарства, повдигнах вежди, в едната си ръка държеше тернометър. Хвана гавата ми и я допря устните си до челото ми, не го очаквах..

 -Ти гориш. -отдръпна се бързо и ми подаде мерилката.

 -Не я желая, махни я. -бутнах ръката му и го погледнах.