My dreams.. My fucking love.

XIV

  Трябваше да станеш от леглото, за да вечеряме. Облякохме се и докато я гледах как нахлузва дрехите си, я шляпвах по дупето с голяма сила, а тя мрънкаше във вид на псуване. Бях останал само с дънките си, а тя облече красивата си рокля от преди да я оправя по свой начин. Изхвърчахме от таванската стая, заради глада в стомаха. Когато стигнахме до кухнята, майка ми все още приготвяше вечерята, едва ли не, чак сега я започваше. Настаних се на едн от столовете, както и Хани в скута му, гледайки доста интересно майка ми.

- Милите ми, какво ви се яде? Сигурно сте доста изморени от.. пътуването. - забави изказването си и намигна след думите ти, както и ми намигна, при което само кимнаех, знаейки какво има в предвид.- Хани, миличка, не можеше ли да си малко по-тиха? - загледа се в зачервеното като домат лице на прекрасното момиче, което наприх мое. Дадох главата си напред, за да я видя, а тя ме изгледа жално, както и майка ми, след което склони главата си надолу. - Няма проблем да водите полов живот в стаята на Лей, както и където и да е, но наоколо нека е без наше присъствие. -погали я по главата, а тя още повече се засрами. 

 Внезапно се изправи, заради шумът, който идваше от входната врата.  За миг ме погледна и се запъти, за да види кой звъни посред нощ на вратата. Изправих се и тръгнах след нея, но спазвах дистанция. Погледна през щпионката, но не видя никого, както и каза, помислих, че някоя пияница си прави шега със звънеца, но когато отвори вратата не беше така. Там стоеше човек, когото не желаех да виждам през живота си повече. Ококорих очите си и стоях безмълвен, гневът бавно започна да обзема тялото ми и стиснах ръката си в юмрук. Хюна.. Това момиче го ненавиждах. Същата като Тао, може би бяха един за друг. Прекалено еднакви са, само където пола е различен. Тя не можеше да ме види от стената, защото се показвах много малко. Видях я, че започна да разговаря нещо и се помъчих да чуя. Успях да долови само и едиствено името си, при което се приближих още малко. "Аз съм приятелката му. Къде е?" В следващия момент Хани ме посочи и отстъпи назад, а тя връхлетя върху мен. Загледах се в крехкото момиче, което наистина харесвам.. Определено от това лъжливо изречение я заболя.. Връхлетя към стълбите и започна да се изкачва. Изведнъж усетих устните на Хюна по своите и бързо я отблъзнах от мен, а от устата ми се чу само "Разкарай се. Наясно съм, че с Тао сте комбина, но няма да ти позволя да ми съсипеш връзката, а сега излез през вратата." Самодоволна усмивка се появи на устните на тази змия и остана на място. Обърнах се и тръгнах по стълбите. Качих се до стаята, но нещата ѝ ги нямаше. Нямаше как да е излязла толкова бързо? Долу.. Слязох в стаята на сестра ми и дъха ми се секна. Приближих се до нея и просто приклекнах пред нея.