Saver

Нима бях влюбена в брат си?!

-Имаш ли идея кога се връщат?-смотолевих тихо,все още погълната в шок от случилото се за по-малко от два часа...ами нещо.

-След месец.-подхвърли той,скръттил ръце и гредащ към вратата.

-Ще остана с теб цял месец?!-извиках,почти щастливо звучаща. Малко след това се усетих и тихичко се изчервих,превръщайки се в домат.

- Да.-каза Сам и се обърна,все още скръстил ръце.-Виж нещата как се нареждат. Тъкмо реших,че ще трябва да си търся нова играчса.-хвана ме през кръста-не можеш и ме погледна със същият плямък като преди малко.

-ООО...мога и още как.-махнах ръката му от кръста ми-Виж,поръчай нещо за ядене и да ядем,че съм гладна.

-Добре принцесо.

- Дори не си помисл да ме наричаш така.

-Да,ваше величество.-хвърлих по него някаква възглавница.

Качих се в стаята си и се заключих. Свлякох се на земятя и се усмихнах.

Нима бях влюбена в брат си или живота ми ще снане още по-кофти?!