Събудих се на леглото на Сам.Тихо станах и отидох в кухнята.Взех си банан и се сетих,че имаме сметана. Няма по-вкусно нещо от банан със сметана.Извадих сметаната,сложих на банана,облегнах се на барплота и започнах да ям. Беше вкусно и освежаващо и намаляваше паращетите в мен чувства.
Чух го,преди да го усетя. Някой ме плесна,а аз подскочих като опарена. Ръцете на Сам ме обгърнаха небрежно и опуснато.
-Аз съм.-сподели тихо той,подшушвайки ми.
-Ужасен си.-отвърнах аз,противно на неговите очаквания да му се обясна в любов.
-И кво?-опита се да се направи на мъж.
-Какво не кво.-отбелязах,подсмихвайки се и знаейки затвърдената си победа в остроумниченето.
-Ще ми дадеш ли?-помоли Сам,отваряйки устата си и сочейки към малкото банан останал в ръката ми.
Засмях се и приближих банана до устата му.Той облиза сметаната и остана малко по горната му устна.Повдигнах се на пръсти и облизах сметаната. Чувствата ме заляха. Горещината,страстта на това просто движение.
-Не те ли е срам?
-Какво пак?
-Разхождаш ми се по бельо.
-Е и?
-Е и- тука има 19 годишно момче с бошуващи хормони.
-Ако ти преча...и без това съм на училище.
Качих се горе и си оправих нещата.
На вратата ми се почука. Сърцето ми започна да бие лудо. Стиснах тениската в ръката си и възможно най-тихо се скрих в гардероба. На вратата се почука още веднъж и още
Пак започва старият кошмар.
YOU ARE READING
Saver
FanfictionТой влезе брат,излезе любовник. Миналото нахлува и ако им се живее,ще трябва да са ръка за ръка или миналото ще ги хване... Сега,има малко объркване- първо е "даскало",после "ужасен си" и тогава "добре че сте с мен"