-Какво си мислеше?Сега защо плачеш?
-За последен път Джъстин-той ме изнасили.
-Стига!Не искам повече да правиш или да ми говориш.
-Джъстинн! Защо си ми бесен за това,че казвам истината?
-Нищо!-каза троснато и ме остави сама в хола.Реших,че ще остана там.Достатъчно го ядосах.
Излязох при него.Беше с гръб.Усещах колко е ядосан. Много бавно отпушваше от цигарата си.
-Моля те. Чуй ме.-не не направи нищо.
-Добре. Мислех, чe ще ми проговориш. Лека нощ.
Влязох в стаята без да кажа нищо и сезнах на леглото с наведена глава.Чух как вратата на балкона се затваря.
-Защо?-бях толкова щастлива да чуя гласа му. Изобщо не ми пукаше колко ми е бесен.
Знаех за какво всъщност щеше да направи. Всъщност,трябва да си идиот да не знаеш.
YOU ARE READING
Saver
FanfictionТой влезе брат,излезе любовник. Миналото нахлува и ако им се живее,ще трябва да са ръка за ръка или миналото ще ги хване... Сега,има малко объркване- първо е "даскало",после "ужасен си" и тогава "добре че сте с мен"
