Saver

Даскало

-О,я вижте. Това ако не е мис Дийн.-това беше фамилията на Ник.

-Млъквай Келси.

-Защо? Да не си видяла усмивката му,когато ме целуваше?

-Ей,браво,намерила си си нещастник- висока класа.

-Какво каза?-чух зад себе си Ник.-Защо да съм нещастник?

-Елементарно-ти да не мислиш,че не знам. За теб и Келси или да и казвам Келс.

-Абе я по-кротко,че ще изядеш шамарите малката.

-Не знаеш ли Келси? Много е яко да си гадже на Ник Дийн,но си има цена. Когато не е на кеф ще ти остане по някоя синина.

-Абе ей...-следващото нещо,което усетих беше,че бях на пода.Ник ми беше забил силен шамар.

-Ти к'во си мислиш,че правиш?- Джъстин!

-Джъстин?! Ти какво правиш тук?

-Аз те питам защо сестра ми е на пода?

-Сестра ти?

-Да.

-Тя ме предизвика.

-Не искам да виждам повече някой да и каже нещо или да я докосне. Ясен ли бях?

-Не се пали де. Схванах.-

Видях как Келси налазваше на Джъстин.

-Би ли си махнала ръчичките от брат ми,Келси?

-Да моля.-обърна се Джъстин към нея. Тя се смути и свали ръцете си. Джъс дойде до мен.

-Ще мина да те взема с колата си.