- Слушай мъжки-Трябва да си ходя. Не помня да съм те питала дали ще ме пуснеш.- Високата му фигура се напрегна и мускулите на гърба му се стегнаха.
-Ще останеш. Така съм ти казал,така ще направиш. Това е мек вариянт на заповед.-сподели и ми хвърли поглед,който би накарал и кечист да помисли дали ще го бие,но не съм от тези хора,ако искам нещо,го получавам.
-Трябваше да съм си вкъщи преди...преди колко? Час-два?- За кого се мисли?
-Един ден.-Спала съм ден? Цял един ден и още малко...
-Та значи...един ден. Беше ви приятно. Адиос.- Със цялата си оставаща сила станах и си събрах нещата. Бях като другирана,а не като припаднала.
- Тръгнеш ли си сега,няма да те спасявам пак.
-Благодаря ти,че си ме намерил,но не помня да съм искала помоща ти и първия път. Имам родител,който вероятно е на върха от щастието,че дъщеря му не се връща.
Излязох от къщата най-безцеремонно и се запътих надолу по улицата без да знам накъде отивам
*Удома*
-Ти си добре.Боже благодаря ти! Къде ходиш?-погледна ме застрашително главното родителско лице-Мама
-Спокойно. Вчера видях Ник и -
- Това не е причина да не се прибереш. Пушила ли си? Пила ли си? Дрогирала ли си се? С какво и колко?- Мама- моята НДП и личен дневник. Нашите са разведени и не говоря с баща ми. Той й изневери,когато бях малка и това доведе до бърз и безболезнен развод. За мен той не е нищо повече от донор на сперма.
- Джер ще дойде. Иска да говорим за нещо важно и ще доведе сина си,който много много не ме тачи,но впоследствие се разбрахме. Силно се надявам да го харесаш, защото друг брат няма да получиш.
КОЙ? КОГА? ЗАЩО?
YOU ARE READING
Saver
FanfictionТой влезе брат,излезе любовник. Миналото нахлува и ако им се живее,ще трябва да са ръка за ръка или миналото ще ги хване... Сега,има малко объркване- първо е "даскало",после "ужасен си" и тогава "добре че сте с мен"