Saver

Как го правиш?

Щом ще е без емоция,поне да е грубо.Пуснах ръката си от дръжката и се върнах при него. Седнах в него.

-Какво правиш?

-Още ли си ми сърдит?

-Да.

Обърнах се и нападнах устните му.Той се отдели.

-Сега какво? Да не искаш пак да

плачеш?

-Нека плача.Ако си ти,да плача.-вече шепнех на ухото му и чуствах,че се е надявал това да стане.

-Искаш ли да пробваме?

Скоро забих нокти в широкия му гръб.Наистина ли доведевият ми брат правеше това. Защо изобщо...като го гледам си забравям мислите.Вече не плачех,а само чувствах удоволствие.

Всичко скоро утихна.

-Не плаках.Видя ли -

-Съжалявам.

-Какво?

-Съжалявам,че се държах като пълен нещастник.

-Извинение прието. Отивам си в стаята,ако имаш нужда от нещо, ела.

Отидох си в стаята и влязох под душа. Топлата вода обля тялото ми.Изкъпах се и се преоблякох.Легнах си.

-Може ли да легна при теб? Скучно ми е.

-Е...

-Няма е.Сама каза,че ако има нещо да дойда.Ето има нещо и аз дойдох.

-Толкова си...

-Хубав,прекрасен,идеален?

-Не.Инатлив,досаден и хубав.

-Поне познах едно от тях.

-Идвай тука,хубавецо.

Видях палава усмивка на лицето му. Той легна до мен и ни зави.

-Лекаааа...-прокара ръка по цялото ми тяло и...