Да обичам или не?

Малка промяна

Случайно да сте чували началото на Youth Gone Wild на Skid Row? Пуснете си я! Веднага! Да точно така слушайте я на макс. Така звъни алармата ми.
5 часа и 49 минути. Още 60 безценни секунди сън. Край! Минаха! Алармата звъни от силно по-силно, но не мърдам. Лежа с отворени очи докато жената, осиновителка, не влиза с трясък в стаята ми.
- Ставай! Минава 6:10 - да точно така. Часът в главата на Роуз е винаги с 10-20 минути по-напред.
- Ставам. Ставам - сънено измрънках.
- Ми ставай де! - започва се. Тонът е повишен още в началото на сутринта.
- Е малко трудно ще почна да скачам наоколо като подплашена сърна. - казах нервно.
- Айде ставай вече. - това е. Край на разговора. Вратата се затваря с трясък.
Изправям се и отивам до огледалото. Това съм аз. Кафява коса малко под рамото с изкуствени руси и...и аз не знам какви нюанси на русото. Кафяви очи. Друго не знам какво да кажа. Да кажа ли че съм кльощава? Или дебела? Чувствам се по двата начина. Хората казват, че имам хубави зъби и усмивка,но откъде да знам? Не се усмихвам толкова често. Махам си пижамата, обличам нещо удобно и топло, измивам си зъбите, оправям си раницата, закусвам. Готова съм да изляза. Изчаквам "родителите" си, за да ме закарат до метрото, което е нещо обикновено. След излизането от колата веднага слагам слушалките си. Налага ми се да тичам за електричката, но успявам да се кача. Най-обикновено скучно пътуване. Излизам от метрото и усещам студа. Ааах....обожавам студа.
Влизам в училището, а после и в класната стая. Часът започва. С учителката по география влизат класната и едно момче.
- Здравейте, ученици - казва класната - това е Майкъл. И е нов в класа.
- Добро утро - този глас. Леле!
- Майкъл, избери си място и седни някъде - подканва го географката. Сигурно не му се занимаваше и седна на първото видяно място. До най-досадното момче в класа. Грешка! Засмях се тихо на избора му, но май ме чу, защото виждам погледа му върху мен.
Звънецът бие. Изваждам си слушалките и книгата. Започвам да чета. След време усещам чифт очи, вперен в мен. Беше Майкъл. Махнах едната си слушалка, за да го чувам и продължих да си чета.
- Искам да се преместя.
- Мести се щом искаш. Не е трудно.
- Да, но искам да е до теб - отделих поглед от книгата.
- Ми сядай тогава - казах. Виждам как стой пред мен - Какво искаш?
- Да съм от лявата страна на чина - споглеждам го, но се съгласих. Не ми се занимава.
Часът започва. Левичар е. Мислел е, че пиша с дясната ръка. Сега всичко ми се изясни.
Бавно, но часовете свършиха. Запътих се към метрото, но нещо ме издърпа. Майкъл.
- Веднага ли се прибираш? - пита ме той.
- Няма какво да правя. - отговарям аз.
- Остани с мен.
- Добре.
Отиваме в бликия парк и сядаме на една поляна.
- Играеш ли покер? - питам аз. Майкъл ме гледа учудено. - Какво има, Майки? Не си чувал за покер? - дразня го. Виждам това. Знам, че знае как се играе. Сигурно е прибрал парите на много негови приятели. Личи си.
- Не приличаш на момиче, което би питало такова нещо.
- Да или не? - питам, вече извадила кутия с карти.
- Играя, но нека направим играта интересна. За всяка ръка ще научаваш нещо за играча.
Съгласявам се като пренебрегвам, че има много болезнени неща, които не искам да споменавам на "новото" момче. Дано не е любопитен.
- Раздавай. - казвам аз и му давам тестето с картите.