Да обичам или не?

Играта

Започваме. Всеки получава по пет карти. Нямам нищо. Блъфирам:
- Залагам 3 факта, но не от типа любим цвят.
- 3? - Майкъл повдига едната си вежда - Нека са 3 тогава. - виждам лукавата му усмивка. Започвам да се притеснявам. Не искам да говоря за себе си. Защо се съгласих?
- Покажи си картите. - край. Има двойка дами.
- Не можеш да блъфираш - казва ми с присмех. - Сега....3 факта за теб, но не от типа любим цвят.
- Добре....имах сестра близначка. Бяхме изоставени деня след раждането ни. Осиновиха ни когато бяхме на 5 години. - казвам аз, опитвайки се да задържа сълзите си.
- Имаше? - това успя да промълви. - Какво стана?
- Само 3 факта? Не можеш ли да смяташ? - едвам го казах. Беше ми трудно. Знаех в какво се забърквам, но приех. Вкарах си автогол.
- Така да бъде. - прибира картите. Разбърква ги. Започва да раздава. Сега поне имам нещо по-различно. - Залагай. - телефона ми засвети. Имам съобщение. От....Роуз. Естествено.
Къде си? Прибирай се веднага!
- Тръгвам. - казвам аз.
- Защо? Остани трябва и аз да кажа нещо за себе си.
- Не искам да се разправям с хората, заради които имам покрив над главата.
- Става ли да те изпратя?
- Защо не?
Тръгваме. Живея наблизо и започнахме да вървим пеша.
- Искаше да разказваш за себе си. - казах аз.
- А да - започва той - Изключиха ме от старото училище и ми препоръчаха да вляза в това. Така започвам на чисто. Донякъде. Харесвам рок музика и свиря на пиано и малко китара.
- Леле това е перфектна комбинация. Наистина.
- Сегаа....кажи ми повече за теб.
- Не мога - посочвам една къща - до тук съм.
- Беше ми приятно. Утре искам да разбера това което не ми каза днес.
- Ще се постарая.
Свърши. Беше ми приятно да съм около него. Веднага след отварянето на вратата Роуз ме посреща.
- Къде беше? Защо не се обади?
- Бях с приятели - дап излъгах - знаеш ги. Взеха ми телефона и ми го дадоха след съобщението ти.
- Не позволявай да ти го вземат отново! - повярва - Заради това няма да обядваш. Качвай се в стаята си! И помисли над случилото се. - обикновеното наказание с обяда. Винаги си купувах нещо за ядене преди да се прибера. Та аз оставам без обяд винаги за щяло и нещяло. Качвам се в стаята си. Изваждам си купения дюнер, взимам си китарата и излизам през прозореца. Винаги го правя. Роуз и Нейтън, "любовта" на Роуз, никога не ме проверяват, а и няма начин съседите да кажат нещо, защото са на моя страна.
Отивам в парка, където заведох Майкъл. Там имам скришна къща на дърво. Аз и сестра ми я направихме преди всичко с нея да се случи. Никой не я е видял още. На път към къщичката виждам Майкъл. Той седи на една пейка и свири. Искам да го слушам. Крия се зад един храст и продължавам да го слушам. Едно куче идва при мен и започва да ме лае. Иска дюнера. Давам му го. Нека само да се махне, но е твърде късно. Майкъл ме забелязва.
- Какво правиш тук?
- Исках въздух.
- А китарата?
- Ми знам едно спокойно място и свиря там.
- Ще ме заведеш ли?
- Да. Няма проблем. - защо го казах? Та там е моето място. Нещо ми става....