Да обичам или не?

Аквапаарк

*месец по-късно*
  Денят, в който свирих пред класа с Майк, беше страхотен. Всичко мина страхотно. Съучениците ми ме гледаха с широко отворени очи.
- Какво ме зяпате? Приберете си очните ябълки, моля. - след това мое изказване си седнах на мястото, а Майк - до мен. Исках да го нацелувам, но и да му извадя вътрешностите през носа.
- В почивката за обяд можеш да правиш с мен каквото си пожелаеш. Дори и да ми извадиш вътрешностите. - Как? Та той ми прочете мислите. Буквално. Сигурно бе малко съвпадение и нищо повече.
  Малко го скастрих в почивката за обяд, но как да му бъде ядосан човек? Тази коса. Тези очи. Тази усмивка. Всичко това. Толкова е неустоимо. Около него сякаш....сякаш съм най накрая нещо.
  Последния месец бе страхотен. През цялото време се забавлявах заедно с Майк и Изи. Днес ще ходим на аквапарк. Лелята на Майк е нещо като втори шеф и цялото място с всички храни, напитки и тем подобни ще е само за нас! Вълнувам се за предстоящото. Не знам как ще стигнем до там, но не ме интересува. Стига ми само да се забавляваме. Решавам да си сложа всичко при китарата. Не ми се носят чанти.
- Вал заминаваме след 10 минути - подсеща ме Изи - слизай вече!
- Момент! - извиках от къщичката, за да ме чуе.
- Няма нужда да те чува целия парк - гласа на Майк. След тези няколко думи претръпнах. Усещам, че нещо е зад мен и ме придърпва към него. Нежно целува врата ми и ме заключва в любвеобилна прегрътка.
- Красавицата готова ли е с багажа си? - прошепва в близост до ухотоми.
- Почти. Само трябва да затворя калъфа. Принцът ще ми помогне ли?
- Не мога да вися цял ден тук долу! - обажда се Изи - По-бързо, моля.
- Слизаме - отговаря ѝ Майк - Защо не си сложила нещата в сак? - обръща се към мен.
- Не ми се носи. Взела съм карти - оргомна усмивка се изписва на лицето ми. Обожавам да играя на карти.
- Аз можах да ти нося нещата. Нямаше да ме натовариш.
- Вече е късно. Хайде да слизаме, че Изи ще ни бие. Познавам я. - със слизането ни доли до Изи стоеше момче. Кой е той? Защо е тук?
- О, Майк, какво правихте там долу - в зелените очи на непознатия, който вероятно познава Майк, пробляснаха пламъчета. Не ми създава добро впечатление.
- Говорихме. Помогнах ѝ с багажа - тонът на Майк е съвсем уравновесен и спокоен - нека ви запозная. Вал, това е Брук. Брук, това е Вал - изглежда, че Брук имал обноски и ми подава ръката си. Аз естествено му подавам моята.
- Приятно ми е - казва Брук.
- И на мен, Брук - отвръщам. Още не мога да разбера, защо ми е подозрителен. Нещо в зелените му очи и в сивкавата му, сигурно боядисана, коса - та...ще тръгваме ли?
- А..да само да проведа един разговор - казва ми Майк и повиква със себе си Брук.
- Е..мисля, че нямаш симпатии към Брук. Така ли е? - пита ме Изи. Естествено, че тя разбира всичко, което ми е в главата.
- Да. Не мисля, че може да му се има доверие. Знаеш ли защо Марк отиде да разговаря с него? Мислиш ли, че... - не можах да довърша. Не искам и да си помислям какво би станало ако реши да ме остави....
- Ей. Сестричке. Сигурна съм, че няма нищо да ви раздели. А и ако го направи аз стоя зад гърба ти и мога да направя така, че живота да му се стори  тесен.
- Благодаря, че си до мен.
- И винаги ще бъда - това бяха думите, след които идва сестринската прегръдка, пълна с любов и подкрепа. Липсваше ми тази прегръдка. След един малък, но толкова значителен за мен миг, всичко прекъсна.
- О...най-трогващата прегръдка някога, която съм виждал - Брук! Малко досадно детенце. Не ми пука дали е по-голям или по-малък. Погледът му, усмивката му, държанието му всичко в него е по-мазно и от мазна баничка! Не ми допада този човек (ако изобщо е такъв)!
- Стига, Брук! - и получаваме защита от Майки. - за теб може да е нещо обикновено, но за тях не е.
- Така било значи...трябва да ви опозная вас двете - пак тази мазна усмивка.
- Да за твое добро ще бъде - ето я и Изи. Когато някой я дразни започва да го гледа на криво и да му подскаже, че не трябва да се заяжда с нея. - та...ще пътуваме ли за някъде? Омръзна ми да вися тук!

- Да ще пътуваме. Последвайте ни - казва Майк и започва да върви с Брук пред нас. Извеждат ни до един ВАН! ВАН! Винаги съм искала да пътувам във ВАН!
- С ВАН ли ще пътуваме? - питам развълнувано. Не мога да прикрия емоциите си.
- Дап! Това бебче ще ни закара където искаме, Вал - казва ми Майк - сега влизайте и се настанявайте. Брук ще кара. Той е единственият с книжка. - перфектно. Качиваме се и потегляме.
*след известно време*
- Скъпа, пристигнахме - чувам гласа на Майк. Била съм легнала и заспала до него.
- Какво? Толкова бързо ли? - питам със сънен глас.

- Да. Трябва да слизаме ако искаш да плуваме.

- Добре. - взимам си калъфа и излизам от ВАНАА! Обожавам вановее!! - Извинявай ако ти е било некомфортно..

- На мен ли? Напротив! По-комфортно не съм се чувствал никога през живота си. Това е истината и самата истина. А сега виж това - казва той и ме обръща към аквапарка, в който ще прекараме остатъка от деня. Пред мен се разкриват множество пързалки.
- Това е възможно най-огромният аквапарк, който съм виждала. Нямам търпение да влезем вътре!

- Хах! Какво чакаме? - пита Изи - да влизаме!

- Напред към забавлението! - извика Брук и всички го последвахме.