Да обичам или не?

Нуждая се от теб

Всичко е толкова прекрасно. Света върна цветовете си. Припомних си радостта. Двамата едновременно се отдръпнахме един от друг.
- През малкото ни време заедно осъзнах, че не мога без теб, Вал - тези думи. Никога няма да ги забравя.
- Чувствата ти не са несподелени, Майк - гледаме се. Тези негови сини небеса. Как стана всичко? Моментът не бе дълъг, защото Грег казва на пияниците нещо от сорта на "Дано ви е харесало" виждам как Изи минава с шапка в ръка за пари. Майк ми дава знак да слезем от "сцената" и аз го последвах. Следва мълчание.
- Беше великолепно, Вал.
- Мерси.. Беше ми трудно да науча солото. Знаеш... Слаш не може да бъде изместен. - знаех, че говори за целувката, но не исках да го обсъждам. Усещам привличане към него, но не знам дали и той изпитва същото... Две целувки не говорят много...поне за мен. Искам да съм на сто процента сигурна в чувствата му към мен.
- Знаеш, че не говоря за изпълнението ти - казва Майк. Забила съм поглед в земята - Защо не ме погледнеш? Искам да ти кажа нещо, което е наистина важно за мен - той повдига брадичката ми, за да не мога да избягам от красивите му сини очи. - Никога не съм имал толкова силни чувства към някой, но ти Вал....ти промени всичко. Никога през живота си не съм бил толкова сигурен. Ти караш всичко в мен да живее. Искам да знаеш, че аз съм лудо влюбен в теб. Бих направил всичко за теб. - леле. Усещам как огромна буца се образува в гърлото ми. Като застреляна съм. Не знам какво да кажа. Не знам какво да направя. - Вал.... - долових разколебание в гласа му. - Кажи нещо....Моля те..
- Майк.. - сега какво да кажа. Не знам по какъв начин да изразя силните си чувства към него. Мамка му. -....обичам те. ОБИЧАМ ТЕ! До луната и обратно мамка му. Искам те. Желая те. Никога не съм имала толкова силни чувства към някого. Не мога без теб. Искам да те виждам, да те усещам, да си винаги до мен. - пристъпвам напред, но не за да го разцелувам. Имам нужда от прегръдката му, да знам, че е до мен. Смалявам разстоянието между нас до минимум. Имам чувството, че летя. Той ме прегръща. Силните му ръце са обвити около тялото ми. Сякаш вече съм в безопасност. Сякаш не съм в света пълен с разочарование и тъга. Всичко е толкова прекрасно, но чувам гласа на Грег.

- Затваряме. Момчето тук ли остава?
- Извинете, сър. Тръгвам - но аз не искам да си тръгва. Искам да остане. Да ме прегръща. Да ме целува. След тези мои мисли го виждам как се приближава към мен - Ако можеш ела по-рано на училище. Обичам те. - след тези две прости думи цялата претръпнах.
- Ще се постарая. Аз теб повече. Не се опитвай да спориш - виждам широката му усмивка, което кара всичко в мен да се усмихне. Моментално след затварянето на вратата след Майк, Изи идва до мен.
- Е, Жулета..намери ли своя принц на бял кон? - широката усмивка заплашваше да разкъса лицето й.
- Случайно няма ли да ме питаш какво правя, как съм и тем-подобни? Не се ли интересуваш от тези тъпотии около мен? - казвам аз съркастично.