Да обичам или не?

Други влюбени гълъбчета?

Гледната точка на Брук
  Чудя се как да призная чувствата си на Изи. Мисля да вървим докато не си подредя мислите, но това ще е адски трудно. Изи не спира да пита до кога ще вървим.
- Още колко остава, Брук? - омръзна ми от този въпрос.
- Добре. Няма да овъртам. Ъм..исках да говорим насаме защото...Ъм.... въпреки че се познаваме само от по-малко от ден... Мисля, че изпитвам нещо към теб, Из. Не знам как е възможно, но с мисълта за теб се променям. Когато съм около теб колкото и да искам не мога да съм това, което отчаяно се опитвах да бъда цялото това време.
- Леле. Не знам какво да кажа, Брук.
- Само не мълчи. Моля те. Кажи нещо.
- Отценявам това, че ми призна чувствата си. И няма да ги захвърля, но от двама ни само ти се познаваш. За един ден аз не знам почти нищо за теб, но се надявам, че ще проявиш търпение и че ще изчакаш докато не се опознаем по-добре. Съгласен ли си?
- Да, Из. Съгласен съм. Честно казано ми олекна след като ти казах всичко това.
- Оценявам го. А сега искаш ли да се връщаме при другите влюбени гълъбчета?
- Да - имам чувството че всичко е променило цвета си. Чакай малко. Да не би да чух другите влюбени гълъбчета?
- Другите влюбени гълъбчета? - питам аз с надежда в гласа си. Просто не можах да се сдържа - Да не би да намекваш, че и ние сме влюбени?
- Не знам, Брук. Ти ми кажи - казва тя със загадъчна усмивка.
- Мисля, че вече започвам да те опознавам.
- Това е добре.
Гледната точка на Вал
  - Не мислиш ли, че трябва да излезем от басейна? - питам Майк - Не че не ми харесва, но подгизнах. Ако искаш може да си сложим бански и да продължим.
- Ами ако не искам? Ако харесвам момента такъв какъвто е сега? Ако не искам да го променям? Какво ще направиш, мило? - отговаря с меден глас Майк. Ръцете му са около тялото ми, за да ме придържа близо до него.
- Май нещо не ми се отдава да дообмислям нещата.
- Ще получа ли отговор на въпроса си, ангелче?
- Да, любов моя. Ако не излезем от басейна ще се разболеем. Ще ни болят гърлата. Ще кихме и ще си духаме носовете през пет секунди. Ще ни се налага да пием лекарства и много чайове. Тези аргументи стигат ли ти, сладкишче? - обожавам когато се обръщаме един към друг с такива имена. Забавно е.
- Хаха -  започва да се смее Майк - Забавна си. Не ме интересува дали ще съм болен. Нека съм болен, но нека съм болен с теб.
- Ужасен си - казвам аз на шега. Думите му ме разтопиха. Въобще кога думите му не ме разтапят?
- Знам - овръща Майк - но знам, че ме харесваш такъв какъвто съм. Ужасен - казва той и се приближава до мен, за да си открадне целувка.
- Леле колко сте бързи. Няма ни за малко и вие си помислихте, че ще си правите каквото ви скимне - кой дръзва да прекъсне този прекрасен момент? Брук. Естествено. Защо не?
- Сестричке, не предполагах, че си се променила толкова много.
- Млъквай, Изи.
- Леле! Не се сърди, де - казва Изи с насмешка. Понякога не мога да я понасям. Сестринка любов - ние с Брук ще сме на бара докато ви чакаме да се оправите.
- Добре - отговаря Майк - искаш ли да ти помогна с излизането?
- Не, мерси за предложението - казвам излизайки от басейна.
- Някой друг път ще продължим това, което беше прекъснато - казва ми на ухо Майк. Буквално изтръпнах след думите му и докато се усетя стигнахме мини барчето където бяха Изи и Брук.
- Е, хайде да се забавляваме!! - вика Брук и всички хукваме като подгонени към различните пързалки.

• След няколко часа изпълнени със искрена радост •

- Беше невероятно, Майк! - възкликвам аз. Всички си прекарахме невероятно. Дори и Изи, която само наблюдаваше. Радвам се, че нищо не и се случи. Всички се изсушихме и се облякохме добре, за да се съберем зад аквапарка. Запалихме си огън и сега ядем вкусна готвена храна, която Брук е купил от някой магазин.
- Не мога да повярвам, че купена готвена храна може да е толкова вкусна и засищаша - казва Майк за стотен път.
- Разбрах, че е вкусна. Няма нужда да го казваш след всяка хапка. Вече няма да ядеш готвеното на майка ти, а аз ще ти купувам храна - казва Брук.
- Съгласен съм - отговаря Майк съм пълна уста.
- Сега след като сме се наяли искате ли да влезем в аквапарка и да играем на карти? - предлага Изи.
- Съгласна съм, но хайде първо да пренесем одеала, за да си направим място където ще спим.
- Добре. Хайде на работа тогава! - подканва ни Майк и всички тръгваме заедно към вана ма Брук. Мисля, че става нещо между Изи и Брук. Възможно ли е Изи да започва да изпитва чувства към него?