He belongs to the SEA/boyxboy/

7. Ако го желаеш достатъчно силно

Беше съботен ден и беше толкова горещо, че чак непоносимо. Джонгхюн се беше възползвал от това, че баща му бе забравил вестника си у дома и се изниза тихо през задната врата, само за да не може възрастния човек да го принуди отново да му помага на кораба. А и И Тък му беше обещал, че днес той ще купи бира. Не беше от типа хора, които биха изпуснали студена, безплатна бутилка бира, докато стои полугол излегнал се на шезлонг на покрива на дома на И Тък. Все пак..да бъдем честни, можеше да си бачка при баща си, денонощно(като изключим факта, че баща му беше работохолик и изобщо не го интересуваше, дали синът му се наспива или не), но не всеки ден можеше да се наслаждава на тази привилегия, самият И Тък да откъсне малко пари от джобните си и да му купи биричка.
И за нищо...повтарям..за нищо на света, Ким Джонгхюн нямаше да се лиши от тази чест.
Беше грабнал безшумно колелото си, което беше скатал зад оградата миналата вечер и сега се спускаше бързо от хребета. Усещаше горещия вятър да роши косите му, за миг си беше помислил, че мига е съвършен като в някой филм, когато някаква тъпа муха се размаза в окото му и той почти не направи преден, не толкова елегантен скок през ограничителната ограда и право в морето.
Мразеше тия животинки.
Джонгхюн потърка с лявата си ръка, раненото око, докато се опитваше с дясната да стабилизира колелото и с все същата скорост продължи на долу.
Няколко размазали се буболечки по лицето му, полу-омекнала гума и плувнало в пот тяло и Джонгхюн вече весело и напълно изморено, слезе от колелото си и го бутна безгрижно на земята.
Железния предмет издаде силен звук и той изтупа ръце, бършейки потните длани в дънките си, като се пресегна и отвори ниската входна вратичка.
- Ама ти сериозно дойде!/извика от горе познат глас и Джонгхюн го погледна като повдигна рамене/
- Не всеки ден ти купуват бира.
- Загубеняк...това ще ти е последния път, запомни.
Джонгхюн се засмя и най-демонстративно вдигна среден пръст, преди да заобиколи къщата и да се качи по страничните дървени стълби към покрива.
На горещата циментирана плоча, И Тък лежеше на белия си шезлонг, изцяло и само по боксерки и Джонг извъртя комично очи, като го плесна по „изпърженото" рамо.
- Какво по дяволите, идиот такъв. Болиии..изгорял съм/проплака накрая на изречението, И Тък/
- Сори/не че беше много „сори", но все пак... важна бе интонацията, с която бе казано/ - Ама, че жега и нямаш ли бански?/попита Джонг докато сваляше тениската си, след което се хвърли върху пластмасовия шезлонг/
- Имам, но са за пране. А и съм си у дома.. Радвай се, че не съм гол.
- Да...прав си.../Джонгхюн протегна ръка, за да получи безплатната биричка, която И Тък измъкна от хладилната чанта до шезлонга си/
- Е.... какво мислиш? Кога ли ще се върне онази..русалка?/вметна съвсем небрежно И Тък и Джонгхюн почти не се задави с пяната от бирата/
- Защо захващаш тази тема?
- Може би защото си биеш чекии от една година, вместо да забравиш за рибоподобното и да си намериш гадже.
- Това не е твоя работа/въздъхна Джонг и остави бирата до шезлонга си/ - И от къде знаеш за чекиите по дяволите?
- Дясната ти ръка е по-мускулеста от лявата/повдигна рамене И Тък и след кратното втренчване на Джонг, той избухна в смях/ - Шегувам се, бе. Просто предположих, но ти бе така добър да потвърдиш съмненията ми.
Джонгхюн въздъхна и отново се излегна, като сложи слънчевите си очила. Затвори очи и отпусна тялото си.
Може би изглеждаше така сякаш си почиваше и се наслаждаваше на слънцето, но истината бе, че в момента се разкъсваше отвътре
И Тък както винаги бе така добър да му напомни слабите страни в живота му и това колко загорял може да бъде за тази една изминала година, в която като пълен идиот стоеше и чакаше русалка, която може би дори вече имаше поколение.
И макар да се изяждаше от яд и да се опитваше да не обръща внимание на тези мисли, нещо в него го режеше и му пречеше да се успокои.
Самата мисъл, че може Темин да си е намерил момиче-русалка и да си е направил малки русалчици, го побъркваше.
Щеше да полудее.. И ако русалката скоро не се появеше, той наистина щеше да премине в следваща фаза и може би с много усилия да се опита да го забрави.
Дори не беше сигурно дали Темин ще се върне, дали ще го помни.
Трябваше да е наистина глупав, за да си мисли, че можеха да имат нещо заедно.
Бяха от два различни свята и с всеки изминал ден, месец, Джонгхюн започваше да изпитва все повече желание да го види, да притежава нещо, което уж не трябва и не може да притежава.
Сякаш в периода от тази една година, в която нямаше възможността да го види, чувствата му ставаха по-силни. Беше ли нормално?
Обикновено хората прекарваха повече време заедно и точно това градеше чувствата...но той...той продължи да се влюбва все повече и повече в някого, когото няма до себе си...чието лице дори не може да наблюдава.
И градейки се единствено на спомените, той усърдно и дори не осъзнаващо-обичаше.
- Земята вика владетеля на морски създания. Ехоууу/И Тък беше седнал на шезлонга си и бодеше с дъното на шишето си, рамото на Джонгхюн/
- А? Какво?
- Казвах, че днес изглеждаш изключително красиво.
- Сериозно?/Джонгхюн свали очилата си леко, поглеждайки под мигли И Тък/
- Естествено, че не тъпако.
Джонгхюн изсъска и посегна да замери с шишето И Тък, когато се осъзна и го прие в обятията си.
- Боже..за миг да се простя с това безценно шише/Джонг се усмихна и целуна стъкления предмет/ - Няма миличко.... ще те обичам вечно и няма да те пусна.
- Ох, Господи. Дано русалката се появи скоро, защото мисля, че съвсем скоро ще изнасилиш стъклената бутилка.
*
С напредването на вечерта и приближаването на полунощ, Джонгхюн не можеше да заспи. Въртеше се в леглото си и се опитваше да не мисли за това колко голяма всъщност е Луната и колко хубав би изглеждал Темин под нея и...
Добре..трябваше да спре, защото не искаше отново ерекция.
А и баща му изискваше информационна бележка всеки месец, щом плащаше цифровата. Последния път Джонг се размина само с неловък разговор за това колко по-добре е да излиза и да си намери приятелка, за да не се чувства....как го беше нарекъл баща му..а да-„самотен в личен план".
Джонгхюн се закле, че повече никога няма да гледа порно.
След още час във въртене в скапаното легло, той стана ядно и облече дънките си, като тихо излезе от стаята. Беше решил, че така или иначе няма да може да заспи, то поне можеше да се разходи по кея и да поседи на каменната плоча. Там където се срещаше с Темин.
Знаеше ли..може би русалката щеше да се появи. Ако ли пък не, то поне щеше да си припомни всичко от преди година и да се усмихне на малкото, но мили спомени.
Беше млад и знаеше, че най-вероятно нищо не разбира от любов, но това което усещаше в сърцето си, това електричество, което преминаваше през тялото му когато си спомнеше каква бе на допир кожата на русалката и онези пърхащи пеперуди в стомаха му, му казваха, че колкото и млад да бе, той все пак усещаше силата на чувствата, които изпитваше.
Беше глупаво..да обича нещо толкова магично, нещо далеч от него.Но той го правеше. Напук на логиката.
Вечерта не беше студена. Напротив..беше си доста горещо. Затова той съжали, че беше грабнал горнището си от закачалката преди да излезе. Сега му се наложи да го носи със себе си, в ръка...а това бе нещото, което най-мразеше. Не харесваше да има излишни предмети в ръцете си.
Когато слезе по все така хлъзгавите скали и се оказа на правата, мокра плоча, той въздъхна. Е..може би горнището все пак щеше да свърши някаква работа. Джонгхюн го постели върху мократа скала и седна, кръстосвайки краката си. Подпря лактите си на колената и се вгледа в морската шир. Луната караше повърхността на водата да блести и най-странното бе, че макар да бе нощ, светлината й хвърляше толкова много цвят в тъмнината, че си бе доста прогледно. Джонгхюн погледна надолу и се загледа в леките, деликатни вълнички, които се разбиваха в скалата. Водата бе толкова спокойна. Беше убеден, че под повърхността бе дори по-спокойно. Джонгхюн знаеше, че това място бе специално и самата случка, преди една година бе специална, затова си бе дал обещание, че дори един ден да напуснеше Пусан, при всяко негово връщане, щеше да идва тук и да прекарва поне по тридесет минути в съзерцаване на океана. Джонг не искаше да мисли, че е зарязан. Затова и избягваше тази мисъл, усмихвайки се когато пръстите му докоснаха водата.
Изведнъж нещо издърпа ръката му и той стреснато отскочи назад.
От водата се подаде малко момченце, с черна коса и зелени очи. Той се вгледа в Джонгхюн, правейки сладка чупка с устни и Джонг разшири очи.
О..страхотно...оказа се прав. И това ако не бе малкото русалче на Темин.
Шибана работа.
Джонг почти изскимтя от ужас.
- Ей/заговори той предпазливо. Вече се беше опарил и този път не вдигна ръка/ - Как се озова тук, сам?
- Защо си толкова грозен?/попита вместо това момченцето и Джонг бе почти убеден, че то е скръстило ръце пред гърдичките си, под водата/
- Моля?/заекна Джонгхюн и преборил страха се приближи, прочисти гърлото си, изпъчи гърди и отвърна мъжкарски/ - Я повтори малкия? Грозен ли ме нарече?
- Татко каза, че ти си наистина грозен, защото си човек.
- Какво? И кой е този идиот.. ? Я чакай.. баща ти случайно да е с руса коса и сини очи и една такава блестяща синя опашка?/Джонгхюн се беше навел напред, досущ като кученце, което иска да подуши полу-рибата в морето/
- Той каза, че сте и тъпи.
- Джонгйонг/отвърна строг, но и нежен глас и Джонгхюн отскочи с вик назад...но не от онези момичешките, ок!!....Тотално мъжкарски вик..да бъдем наясно/
Темин стоеше до малкото момченце и се усмихваше мило. Очите му превърнали се в полу-месеци, а косата му разпиляна във всички посоки. Джонгхюн продължи да го гледа втрещено.
Дали защото не очакваше той наистина да се появи или защото сега русалката прегръщаше малкото детенце, а то се сгуши в него, сякаш прегръщаше своят истински баща и се чувстваше уютно в прегръдката му.
Гърдите на Джонг се стегнаха и той си пое дъх, приближавайки се с тотално помрачено лице. Темин осъзна разликата и усмивката му бавно се смъкна, като той потърка черните коси на момчето в ръцете си и отвърна.
- Джонг, нали не си се изплашил от Джонгйонг. Той говори много и прави доста бели, но не е искал да те обиди. Повярвай.
- Той... твой ли е.?
Няколко мига Темин не схвана за какво точно говори Джонгхюн, докато кикота на малкото момченце не опресни мозъка му и Темин разшири очите си, размахвайки свободната си ръка.
- Не, не, не...боже не е мой..не...той е син на Кий. Той е мой племенник.
Боже..Джонгхюн имаше чувството, че ще се напишка от спокойствие. Той издъхна и падна на колене безжизнено до ръба на плочата.
- Щях да получа удар.
Темин се засмя и се приближи повече, като повдигна тялото си и прошепна
- Липсваше ми, Джонг.
- Ти на мен повече/Джонгхюн докосна бавно устните си с тези на Темин, докато малкия Джонгйонг стоеше между телата им/
В следващия миг Джонг усети удар по главата си и се отдръпна, потърквайки тила си. Този малък, злобен..ама естествено.. на кого може да се метне. Тотален син на Кий.
Знаеше как да развали момента.
Темин се засмя и пусна малкото момче, правейки жест срещу лицето му, с изпънат показалец, досущ като някоя учителка.
- Не прави повече така Джонгйонг.. иначе ще те накажа и няма повече да си играеш с малките рачета на г-жа Рич.
- Но защо? Тате ще ми позволи.
- Ако аз не го уговоря, нали така.. Сега отиди ето там...ето ти мидичка..драскай си по камъка.
Малкото момченце се нацупи и се гмурна, само за да изплува след миг до другия край на скалата, където се зае да човърка между полепналите водорасли, сякаш пишеше с мидата.
Темин го погледа малко, само за да се увери, че малкия изпълнява нарежданията, след което погледна към Джонгхюн и стисна тениската му, разбивайки устните си в тези на тъмнокосия.
Джонгхюн разшири очите си, който след втория опит на Темин да набута езика си в устата му, затвори бавно очи и притисна лицето на русалката между дланите си, взимайки инициативата.
Бурно започна да отвръща на целувката, правейки всеки опит на Темин да си поеме въздух-невъзможен.
Русалката стисна врата му, почти докосвайки гърдите си до тези на Дожонгхюн.
Година в липса на тези устни го бяха превърнали в толкова слаб, че сега когато можеше да ги притежава му се стори невъзможно да ги пусне.
Когато се отделиха от целувката, Джонгхюн пъхна лицето си във врата му, поставяйки целувка, която имаше солен вкус, заради морската вода и прошепна.
- Мислех, че няма да се върнеш.
- Обещах ти./отвърна на свои ред Темин и прекара пръстите си в косите му. За миг на Джонг му се стори, че в думите има мъка/
Когато се отдели от тялото на Темин, видя мокрите очи, което тотално го шокира.
- Какво има? Защо плачеш?
- Защото...аз..наистина ми беше трудно. Никога не съм имал някого по този начин и когато бях далеч от теб../Темин не можа да продължи, хълцайки..усещаше че болката от отделянето им го беше превърнал в някаква жалка кажа, която не можеше да бъде преработена отново/ - Толкова много ми липсваше, така нереално те обичам, че ще откача.
Думите се забиха в главата на Джонгхюн...а той..той остана безмълвен.

*


На следващата вечер, Джонгхюн стоеше, обвил ръцете си около тялото на Темин. Беше влязъл във водата, не можещ да сдържи нуждата си да го прегърне и да знае, че тялото му е до неговото собствено. Джонгйонг го нямаше и сега нищо, което правеха не трябваше да бъде съобразявано с малкия.
Миналата нощ Темин му беше обяснил, че Кибум е кръстил синът си на него, заради онази случка преди година. Тогава, когато Джонгхюн помогна на Кий да се измъкне от мрежата. Джонгхюн не можеше да бъде по-невероятно изненадан от това.
Знаеше Кий като досадното братче на Темин, което никога не оставяше решенията да бъдат различни от тези, които той взима. Но сега, когато Темин му разказа всичко, което бе станало за цяла една година. Как когато е имал нужда да сподели е отивал при Кий и как брат му го е приветствал и му е давал сила. Сега Джонгхюн беше наистина благодарен на Кибум. Може би ако той не подкрепяше така Темин, то тогава русалката нямаше да може да бъде тук при него, в прегръдката му.
Джонгхюн зарови устните си в мокрите руси коси и издиша дълго и бавно. Темин беше обвил ръцете си около тези на Джонгхюн, чиито лежаха върху корема му. Беше буквално притиснал тялото и това на Джонг към скалата, защото се тревожеше, че може другото момче да потъне. Знаеше, че Джонг все още не може да плува и се чувстваше наистина отговорен за живота му в момента.
- Миришеш много хубаво/Джонгхюн направи несъзнателен комплимент и Темин се изчерви. Устните му се извика и той бавно се обърна в ръцете на Джонг, все така не отделяйки тялото си от неговото/
- Така ли? /Джонгхюн кимна глупаво и Темин приближи устните си до тези на Джонг/
Точно когато Джонгхюн реши, че ще получи още една от невероятно сладките целувки на русалката, той остана леко разочарован, когато устните на Темин целунаха бузата му.
Бавно плътните кълба се спуснаха до брадичката на Джонгхюн и от там към врата му, издавайки странно мъркане, което караше кръвта на Джонг да ври.
- Джонг/издиша тихо Темин и Джонг само изхъмка, откъснат от това, колко меки и топли са устните на Темин върху кожата му/ - Много те искам.... по..онзи начин..нали се сещаш/Джонгхюн разшири очите си и погледна Темин... /
- Моля?
- Аз...много съм възбуден...побъркваш ме..наистина../Темин го гледаше с големите си сини очи, а устните му стояха полуотворени./
Джонгхюн бе пред инфаркт..беше почти сигурно. Той стисна плочата зад себе си и се усмихна засрамено..леко неловко.
- Темин..ние..знаеш, че няма как да го направим.
- Да, но... има и други начини да получим удоволствие.
- Чакай малко/прекъсна го рязко Джонгхюн/ - Как по дяволите бих могъл да ти доставя удоволствие ако не..
- Ами..../Темин приближи лицето си до това на Джонгхюн, само на няколко милиметри от устните му, когато Джонг усети как дънките му се свличат от краката. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?/ Той погледна шокиран Темин и отвори устни, да каже нещо, но не знаеше какво. Топлата вода галеше гениталиите му толкова шибано приятно, че си бе чак плашещо. А той усещаше ерекцията си, като голямо парче скала, което тежеше толкова много, че можеше всеки момент да го повлече към дъното и да го удави./
- Т-темин/издиша тихо, когато ръката на Темин улови еректиралия член и Джонг изскимтя, притваряйки очи/
- Остави ме да го направя за теб.
- Но..
- Шттт/издиша Темин върху устните му и ги притисна за малко/ - Просто се отпусни и се наслаждавай... така и аз ще се наслаждавам.
Джонгхюн нямаше способността, а и желанието да отвърне каквото и да е. Той отвори устните си, когато ръката на Темин се задвижи бавно по дължината му, правейки странни, леко неопитни движения с пръстите си. Джонгхюн знаеше, че Темин прави това за първи път и самата мисъл го възбуждаше още повече.
Виждаше лицето му толкова близо до своето, устните толкова плътни и червени.
Желаеше да го целуне така, че никога повече да не го пуска, но знаеше, че въздуха в момента му бе по-ценен.
С всяко движение на ръката на Темин, Джонг усещаше вързопите, които го мъчеха в долната част на тялото му. Не беше опитен, дори не беше правил секс, празнеше се супер бързо, за което се срамуваше, но кой можеше да го вини.
Той притвори очите си и наведе глава напред като устните му се разтвориха върху брадичката на Темин. Целуна я, след което изкара езика си и си проправи път надолу до адамовата ябълка. Нежно я засмука, което накара Темин да издаде стон. Стона породи вибрации между устните на Джонг и той затвори очи, отделяйки се от кожата, само за да продължи с езика надолу, до началото на гърдите.
Успя под водата да открие малките, розови зърна и да ги приклещи с палци.
Когато водата достигна устните му, той се отдели и с ръце обви тялото на Темин, повдигайки го леко. Опашката се размята и плисна във водата за кратко, след което тялото на Темин се успокои, а устните на Джонгхюн засмукаха току що появилото се над водата-зърно. Темин изскимтя и обви ръката си около врата на Джонгхюн, докато с другата си правеше пътечки от ствола до главичката и обратно.
Отпусна го за малко, само за да си поиграе с топките, след което отново върна играта си над дължината му.
- Мм..Темин.../прошепна Джонгхюн върху гърдите му и устните на Темин се изкривиха в усмивка за кратко, след което ги прехапа, а веждите му се свиха сконфузно./
Джонгхюн притисна зъбите си по кожата, правейки леки захапки нагоре. Когато достигна лицето на Темин го погледна само за малко, след което разби устните си отново в неговите. Целуна го дълго и страстно, не давайки ни най-малък достъп на въздух помежду им.
Ръката на Темин направи толкова уникално движение, че Джонгхюн се отскубна и буквално извика от удоволствие. Темин затвори очи. Тялото му изтръпна и преди Джонгхюн да има времето да реагира около тях се разнесе лека синя светлина, която малко по малко започваше да става все повече. Но някак водата я ограничаваше.
Джонгхюн погледна към лицето на Темин, който стоеше със затворени и стиснати очи. След миг тялото му се разтрепери и ръката му се размърда бързо и сръчно върху члена на Джонг, който отвори устни, за да изстене.
Пръстите му се вкопчиха в раменете на Темин и русокосия изстена, приближавайки тялото си до това на Джонг. Притисна го и заскимтя в ушната му мида. Смесица от стонове и сякаш изблици на плач. Тялото срещу това на Джонг буквално се тресеше сякаш имаше треска, а Джонгхюн не можеше повече да усеща тялото си.
Секундите, в които изпита най-силния си оргазъм, сякаш не спираха да се броят.
Джонгхюн свърши в ръката на Темин, само с няколко тласъка, а Темин продължи да трепери в прегръдката му, вече отпуснал ръката си и освободил члена на Дожонгхюн.
Русокосия обви ръцете си около тялото на Дожонгхюн и помилва косата му. Дишаше тежко в ухото на тъмнокосия, а Джонгхюн стоеше със затворени очи, опитвайки се някак да спре трусовете на Темин.
Не знаеше..все още мозъка му не можеше да осмисли случилото се.
- С опасност да разваля мига/започна тихо Джонг/ - Ще кажа, че това беше най-хубавата чекия в живота ми/Темин се засмя в ухото му и се отдели, погледайки го в очите/
- И за мен беше невероятно.
Джонгхюн така и не разбра как Темин бе изпитал удоволствие..а и не искаше да го пита. Беше му достатъчно да знае, че такова е имало и не е било едностранно.
Той докосна устните си отново до тези на Темин, с лека молба към Бог, поне този път да не му отнема любовта.


*


Три месеца по-късно Джонгхюн държеше ръката на Темин и го гледаше тъжно. Сърцето му се беше свило на топка и ако можеше да го изплюе през устата си, най-вероятно би успял.
- Ще се върнеш нали?
Темин се усмихна и помилва бузата му, след което отдели ръката си от тази на Джонгхюн.
- Ако го желаеш достатъчно силно

--
Оле ще откача. Не мога да повярвам, че завърших това мини фикче.
Това както се досещате беше финала.
Надявам се да ви е харесало.