He belongs to the SEA/boyxboy/

От близо

В дълбините на морето не се усещаше нищо от това, което получаваше Темин на повърхността. Не можеше да каже, че се чувства на място там горе, но отдавна и тук долу не бе като да е на място. Баща му бе зает с това да организира редовното годишно изселване от тези морета и точно това притесняваше Темин.
Тъкмо се беше запознал с момчето от повърхността, а само след по-малко от седмица щеше да му се наложи да се сбогува с него за неопределено време.
А дори да искаше не можеше просто така да изостави семейството си и да остане сам тук.
Тогава с кого щеше да споделя. С кого щеше да прекарва дните си.
Момчето от повърхността не бе приспособено за неговите условия, както Темин не бе приспособен към тези на сушата.
Погледнато от всякъде всичко това около тях бе просто обречено.
Темин избута опашката си с колкото сила има и се гмурна, като тялото му се озова в голяма подводна крепост. Наричаше я дом, защото тук никой от горния свят не смееше да пристъпи. Бе тъмно, а и бе прекалено дълбоко..за да успеят да издържат дълго време тук или трябваше да бъдат с онези странни екипировки, който обличаха с тежките железни цилиндри на гърбовете си или просто трябваше да имат хриле.
Но дори Темин знаеше, че хриле има само той и всички, чийто дом бе морето.
Колкото повече навлизаше, толкова повече тъмнината изчезваше и на нейно място идваше само и единствено лекия син оттенък на дънните цветя. Темин им викаше светулки защото светеха в ярко синьо и защото бяха наистина магични. В средата на това голямо светещо поле, върху огромен каменен трон стоеше баща му. Той имаше дълга черна брада, която внимателно се носеше по морското течение. Върху главата му стоеше бяла полирана корона с безброй бели перли, а в ръката си държеше малък жезъл, с който си помагаше от време на време в това да ступва непослушните си деца.
Темин не веднъж бе усещал този жезъл по опашката си.
Той доплува бавно и заобиколи каменния трон, като бавно се отпусна и опашката му падна върху едно от малките камънчета до трона.
Баща му прати внимателен поглед и отмести очи веднага щом след Темин се появи и Кий. По малкия брат на Темин. Винаги вървеше след опашката му и макар Темин да не виждаше присъствието му то това не означаваше, че Кий не бе там където най-малко го очакваш. Кибум прати сърдит поглед на по-големия си брат и се настани на другия камък в срещуположна посока на този на Темин.
- Какво ви става на вас двамата?/попита тежък и мъжествен глас/ - Какво пак не е наред?
Кибум извъртя поглед, кръстосвайки ръце пред бледите си гърди.
- Попитай хьонг, татко. Той винаги знае точния отговор/отвърна горчиво момчето и Темин го погледна изненадано/
- Какво пак се е случило Темин?
- Нямам си на идея татко/мъжът въздъхна и повдигна жезела, като го стовари със сила върху дъното. Белите пясъци се разсеяха и от тях заприиждаха малки, все още новородени рачета. Те полазиха по опашката на Кибум и след миг момчето не стърпя смехът си. Започна да се киска и да се опитва да избута всяко едно раче.
- Стига вече...йаххаха...татко..стига../мъжът се усмихна за миг, след това отново удари с жезела си и рачетата се разпръснаха, оставяйки едно тежко дишащо момче. Кибум прочисти гърлото си и изтупа тялото си, сякаш малките рачета бяха оставили своите следи по него/ - Това няма да промени държанието ми.
- Надявах се да го кажеш. Тогава не ми оставяш избор. Няма да ходиш на утревечерното събиране в зелената падина.
- Какво?/Кибум разшири очите си и раздвижи опашката си, отделяйки се деликатно от камъка, сякаш тежеше колкото едно перце/ - Не можеш да ме спреш. Не е честноо. Мансу ще е там и ще си избира кавалер за изселването.
- Знам това...точно за това намирам наказанието си за най-правилно..Освен ако не искаше да споделиш притесненията си.
Кибум погледна към Темин, като другото момче се сви и измести погледа си, притеснено. След това отново баща си, разтваряйки устни, за да му каже, но нещо в гърдите му го спря. Знаеше, че не е редно, и че Темин все някак щеше да му се отплати, но не бе това начина да го злепостави и да спечели наказанието му.
Кибум затвори устните си и ядно размърда опашка, миг по-късно вече се отдалечаваше бързо. Темин въздъхна..един успокоителен и един много съжалителен стон се отрони от устните му. Той се изправи бавно и се поклони на баща си.
- Ще го настигна.
- Върви..
Баща му махна в лек жест ръката си и въздъхна, когато Темин се отдели.
Имаше само едно място, където Кибум ходеше когато беше разстроен или ядосан. И Темин знаеше, че ще го открие там.
В стария, отдавна почти изгнил кораб. Сякаш залепен за дъното, дом на толкова много морски създания.
С приближаването му Темин усети как кожата му настръхва, макар да бе имунизиран срещу ниските температури тук. Страхът го запълни и той някак колебливо изтласка тялото си, правейки деликатни и нежни плискания с опашка във водата. От устните му се издигнаха няколко балончета, когато си пое рязко дъх, преди да се мушне в тесния коридор на кораба. Вътре все още се усещаше носталгичното чувство на загубените животи и за един кратък миг Темин се зарадва, че когато потъването му се е случило, той дори не е бил роден.
Когато премина през коридора и се озова в огромната бална зала, Темин ясно успя да види Кибум, който бе подпрял лактите си на счупената мачта. Опашката му се носеше леко назад и Темин прекара леко ръка по нея, което дори не стресна Кибум. Сякаш по-малкото момче знаеше, че неговия хьонг ще го последва.
- Благодаря ти малчо/отвърна мило Темин и прекара пръсти през меката червеникава коса/ - Благодаря ти, че не каза на татко.
- Дори да ми благодариш това няма да промени решението му. Аз наистина исках да отида на събирането. Мансу е толкова готин.
Темин въздъхна и обви ръцете си около раменете на брат си.
- Ще се опитам да го накарам да си промени решението.
- Обещаваш ли?
- Обещавам, но имам молба към теб.
Кибум погледна своя хьонг в очите и кимна, очаквайки да чуе молбата.
- Помогни ми утре вечер да се измъкна. Не искам татко да разбира.
- Къде ще отидеш?
Темин не отвърна нищо, а сне поглед и това бе достатъчно на Кибум, за да разбере намеренията на брат си.
- О не..няма да ти помогна. Ти да не полудя?
- Но..умолявам те..наистина трябва да отида при него.
- Той ще те подмами, ще те излъже и ще те хване. Сигурно ще те причака със приятелите си и тогава никога повече няма да те видя.
Темин сте главата си виновно надолу. Искаше..наистина искаше да убеди Кибум, че Джонгхюн не е такъв, но дори той не знаеше това със сигурност.
Просто имаше нещо в това момче, което го караше да му се довери.
- Обещавам, че усетя ли нещо нередно веднага ще се върна тук. Моля те..помогни ми.
Кибум прехапа устната си.
- Не знам..опасно е..ако татко разбере ще се ядоса.
- Затова ми трябва помощта ти. Моля те Кий...умолявам те..само на теб разчитам.
Така Кибум се оказа в капан. В много голям, емоционален капан.
И се съгласи.
Макар да не искаше и още да смяташе, че това е смъртоносна мисия, той се съгласи.
Не защото и той печелеше, след като Темин му обеща да поговори с баща им, а защото обичаше Темин и виждаше, че той има наистина голяма нужда от това в момента.
Темин прегърна Кибум, подпирайки главата си на рамото му.
Няколко мига постояха така, вгледани в тъмните дълбини, преди Темин да продума
- Може ли вече да се махнем от това плашещо място.
Кибум се засмя и кимна.
Така двете момчета се отделиха едно от друго и се върнаха там от където бяха тръгнали.

На сутринта както винаги Темин бе първи. Той обичаше да се показва на повърхността само за няколко минути, докато слънцето изгрее нацяло. Тогава небето винаги имаше най-различни и все вълнуващи смесици от цветове. Темин смяташе това за успокоително. Той докосна малката синя перла която лежеше, завързана с черна верижка около врата му. Беше я получил при раждането си. Верижката с перла бе нещо традиционно за всяко новородено.
Когато русалка за първи път се появи на бял свят, получаваше по едно украшение задължително с перла, която имаше цвета на опашката на русалката. Така той имаше светло синя перла, а Кибум светло зеленикава.
Темин винаги смяташе галенето на гладката перличка за нещо, което успява лесно да го отпусне и отнесе настрана от промените. Единствения спомен от майка му, но напълно достатъчен, за да усети любовта й, макар да нямаше възможността да й се наслади дори за миг.
Когато слънцето се показа напълно и бледорозовите линии около него се разпръснаха сякаш бяха пара, Темин отново се гмурна. За сега беше опасно да стои на повърхността..през деня винаги беше пълно с хора. А Темин наистина се страхуваше от тях..не веднъж бе ставал свидетел на жестокостта им. Може би затова Кибум толкова много се притесняваше от желанието му. Темин го разбираше, но онова чувство в него, че ако не отиде ще направи най-голямата грешка в живота си, не спираше да го изяжда.
Беше решено. Довечера щеше да се измъкне някак с помощта на Кибум и щеше да отиде на кея, надявайки се че Джонг е такъв за какъвто го мисли.

*
А някъде на сушата Джонгхюн упорито се опитваше да не обръща внимание на бодящия го пръст. Имаше само един човек, който се осмеляваше в 6 сутринта да влезе в стаята му, да дръпне завесите, пускайки враждебния изгрев, да скочи в леглото му, буквално върху тялото му, да издърпа завивката и да го боде сякаш бе мека възглавница.
И Тък.
Това малко нищожество, наречено от някой пълен идиот-човек.
Джонг вече изреждаше начините, по които можеше да го убие незабелязано от останалите. А и теорията в това как е заминал на командировка вече беше обработена на професионално ниво. Така, че за Джонгхюн оставаше само изпълнението. И наистина би го сторил ако това мекотело не бе единствения му приятел.
С какво бе сгрешил в предишния си живот?
Джонгхюн сграбчи китката на момчето и я изви, при което той започна да охка с неговия лигав типично женски тембър. Джонгхюн не мислеше да му се дава този път. Така за един кратък миг той се преобърна върху момчето и вдигна възглавницата си, стоварвайки един болезнен удар върху лицето на другото момче.
- Досадник/извика и се изправи, обръщайки най-демонстративно гръб на чернокосия./
Колоритния номер с наранените чувства отдавна беше бита карта пред Джонгхюн, затова и И Тък спря да се преструва щом другия влезе в банята.
Чернокосия се изправи и се подпря на касата на вратата.
- Добро утро слънчице.
- Майната ти
- И аз те обичам. По-късно ще ми благодариш, сега побързай и ела с мен. Има нещо, което трябва да видиш.
Джонгхюн издиша и извъртя очи, плюейки бялата пяна от устата си в керамичната мивка.
- Ако е това колко перфектно изглежда задника ти в онези черни джинси-забрави. Достатъчно се нагледах на задните ти части за тези няколко години.
- Колкото и да ме изкушаваш не съм тук за това.
- И как по дяволите влезе?/прекъсна го грубо Джонгхюн, плискайки с вода лицето си/
- Майка ти ме пусна естествено. Каза, че и без това е безнадеждно да те буди, поне да се опитам. А аз се справям наистина добре/И Тък сложи ръка върху гърдите си и премига'/
- Да...следващия път ще прелетиш от втория етаж и долу няма да те чака нито батут, нито басейн, нито възглавничка...повярвай..само и единствено чист, сив цимент.
И Тък въздъхна и послушно последва Джонгхюн до гардероба, не отделяйки се от него сякаш бе кученце.
Следващите 30 минути бяха прекарани в това И Тък да дърпа Джонгхюн за ръкава на горнището му към баскетболното игрище в центъра.
Колкото и да се опитваше Джонгхюн наистина не можеше да се насили да покаже заинтересованост. А и И Тък възпитано отказваше да му сподели причината поради, която го събуди и замъкна в толкова далеч от леглото в 7 сутринта.
Когато пристигнаха И Тък триумфално разпери ръце и извика „та дааа"
- И трябваше да видя?
Другото момче нацупи устни и демонстративно докосна челото си.
- Ехооо...това е Джун. Не беше ли ти този, който все си бърше лигите по него. Реших, че ще си наистина благодарен на приятеля си, когато те домъкна тук и видиш полуголия бог да тренира.
- Да...похвално е това, че мислиш за мен, но не можеше ли да ми го заснемеш или нещо подобно и да ме оставиш да спя.?
Джонгхюн изкриви устните си раздразнително и се завъртя като тръгна бавно по пътя, по който бяха дошли. И Тък истерично го догони и застана на пътя му.
- Добре, какво ти става по дяволите?
- Нищо..защо все трябва да ми става нещо?
- Държиш се странно
- Не е вярно, ти си този, който се държи странно. Будиш ме в 6, след като си легнах в 4..по дяволите
Джонгхюн пъхна ръце в джобовете си и заобиколи приятеля си, продължавайки да върви.
- Щом е така върви на майната си, Ким Джонгхюн/извика зад него И Тък и скръсти ръце пред гърдите си/
Джонгхюн само размаха ръка, не спирайки да върви.
Не че нещо...познаваше ДИ Тък и ако беше прав то...
- Добре де извинявайй/както и си мислеше/
И Тък го догони и тръгна наравно с Джонгхюн.
- Обещвам повече да не те будя ако ми кажеш какво има.
- Сериозен съм..всичко е наред..наистина/кимна Джонгхюн/
Обикновено И Тък бе наистина настоятелен и винаги приклещваше Джонг в ъгъла докато не си каже всичко до последната думичка, но сега усещаше че приятеля му е наистина сигурен в решението си да прикрие това от него.
Така или иначе щеше да разбере..рано или късно.
Така се оказа, че Джонг и да искаше нямаше как да заспи. Затова с И Тък си взеха по едно кафе и една поничка и седнаха на една от светло зелените скамейки на брега.

Вечерта когато часовника показа 23:30 Джонгхюн нетърпеливо се облече и взе някои неща, които сметна за нужно да покаже на русалката.
Предполагаше, че като морско създание бе свикнал да яде само сардини или нещо такова, затова Джонг днес купи доста разнообразни неща.
Желирани бонбони, кока-кола и соленки. Не знаеше дали щяха да допаднат на Темин, но поне можеше да опита.
Баща му и майка му отдавна вече спяха и той безпроблемно се измъкна, като се качи на колелото си и се спусна надолу към пристанището.
В ляво от него бе кея и там доста местни завързваха собствените си туристически лодки. Но ако Темин го бе послушал той нямаше да го чака там, а още малко по-наляво където започваха скалите и никой не ходеше, защото бе адски хлъзгаво.
Така Джонгхюн преодоля разстоянието почти неусетно. Той остави колелото си настрана и прескочи ниската ограда, като едва не разкъса дънките си на чатала.
Проклети телове.
Той тихо се промъкна до скалите и внимателно се качи на една от тях, като още по-внимателно слезе надолу по издълбаните сякаш за помощ малки дупчици. Почти на нивото на водата имаше голяма каменна плоча и той доста често идваше тук като малък, когато майка му му се скараше или когато направеше някоя беля и не искаше баща му да разбира и да си спечели набиването.
Джонгхюн седна, кръстосвайки краката си тип лотос и остави нещата до себе си, пъхайки ръце в джобовете на горнището си.
Погледна набързо ръчния си часовник, който показваше едва 23:50. Имаше още малко време, но честно да си признаеше беше повече от нетърпелив.
Скоро във водата се чу леко пляскане и той нетърпеливо и въодушевено се вгледа, само за да установи че това бе кучето на ковача Чанг. Това животинче сериозно обичаше да плува когато му се прииска, без страх че може нещо да се нахрани с него.
Джонгхюн въздъхна и когато кучето се качи при него, той го потупа по главата.
Животинчето изскимтя и се затича нагоре. Джонгхюн не знаеше защо беше това, но не му се и наложи да мисли, защото когато върна погледа си към водата го видя. Там беше Темин и стоеше на определено разстояние във водата.
- Отиде ли си?/попита страхливо той и Джонгхюн премига няколко пъти докато мозъка му заработи правилно/
- Кучето ли? Да. Спокойно той няма да те нарани
Темин страхливо се приближи още малко и когато Джонгхюн направи същото, русокосото момче престана. Джонгхюн знаеше, че вероятно русалката се страхува да бъде тук, но за него беше истинско удоволствие да го види от толкова близо.
- Не се страхувай. Няма да те нараня.
- Знам това/оправда се русалката и бавно се приближи/
Скоро той преборил страховете и притесненията си, постави лакти върху каменната плоча и кръстоса ръце върху нея. Така отпусна тялото си и опашката му се показа на повърхността. Прекрасния син цвят все още леко светеше и макар Джонг да бе виждал цели два пъти това, все още не можеше да откъсне очи от нея.
- Гледаш ме сякаш съм някакъв експонат../Темин се засмя тихо и Джонгхюн върна погледа си върху лицето му, което от толкова близо беше повече от уникално красиво. Имаше плътни, кърваво червени устни, а русата му коса беше прилежно пригладена назад.
- Съжалявам, все още не мога да повярвам, че те виждам от толкова близо.
Темин се изчерви и сне лицето си, стараейки се Джонг да не забележи това.
- Виж какво ти донесох/Джонг смени рязко темата и отвори всички неща./ - Опитай ги.,
- Какво е това? Опасно ли е?
- Не естествено. Не искам да мислиш, че ще те нараня, ок?
Темин колебливо кимна.
- Това са желирани бонбони, а това кока-кола, това пък соленки. Чувал ли си за тези неща?/Темин поклати сконфузно глава. Изглеждаше заинтересован, но явно се страхуваше да посегне и да си вземе/- Хайде де, опитай.
Темин погледна за кратко лицето на Джонгхюн, който му пращаше усмивка. След малко колебание, той протегна ръка и извади едно от желираните бонбончета, полагайки го предпазливо в устата си. От началото вкуса беше толкова рязък, сладък и плътен, но с течение на времето и колкото повече сдъвкваше Темин усети как този нов вкус му харесва. Той се усмихна и преглътна.
- Вкусно е.
- Знам../Джонг се засмя и подаде шишето кока-кола/ - Сега опитай от това.
Темин нетърпелив за новите неща, дори не се посвени, а направо взе шишето и отпи.
Човешкия свят беше изпълнен с толкова нови и хубави неща-реши той, след като опита от всичко. А Джонг бе наистина мил с него.
Темин никак не съжаляваше, че дойде тази нощ.
- Е Темин. Имаш ли други братя или сестри.
Темин кимна ентусиазирано
- Да..десетки..хиляди.
Джонгхюн се задави и се прокашля. Или баща му беше адски добър в правенето на ....русалки или имаше нещо, което не схваща.
- Как така..това възможно ли е?
- Ами при нас няма отделни семейства. Всички сме едно цял и за мен всички са братя и сестри.
Джонгхюн кимна разбиращо.
- Ти имаш ли си?
- Не..аз съм единствено дете. И може би това е до някъде зле за мен. Защото баща ми иска да поема бизнеса с риболова, а мен изобщо не ме бива.
Темин подпря брадичката си на ръцете си и се заслуша във всичко, което казваше Джонгхюн.
Нещо в думите му или по-скоро в начина му на мислене се харесваше на Темин.
Джонгхюн бе различен от където и да го погледнеш.
Нямаше си опашка, но пък имаше голяма сърце, а Темин смяташе това за наистина ценно.
Така двете момчета прекараха един дълъг час в разговори. Малко по малко Темин започна да се отпусна и да се смее повече. Джонгхюн наистина се стараеше Темин да свикне с неговото присъствие.
- Може ли още малко?/попита срамежливо Темин, сочейки шишето с кока-кола
- Разбира се..твоя е/Джонг се засмя и му я подаде/
При подаването те неволно докоснаха ръцете си, което леко изплаши Темин. Той повдигна притеснителен поглед към този на Джонгхюн и когато другото момче разбра намека се отдръпна рязко.
- Съжалявам/отвърна засрамен Джонгхюн/
- Няма нищо.. просто.. ние русалките сме доста чувствителни от към докосвания. Всяко едно е прекалено лично, защото през целия си живот сме сами.
- И не намирате с кого да се обвържете.?
- Не..ние не го търсим защото не се налага. Баща ни определя кой за кого е подходящ
- Това е тъпо.
Темин не отвърна нищо на това, а само отпи и отново върна шишето на Джонгхюн.
Джонгхюн го пое не внимавайки.
Знаеше..по-скоро го направи нарочно и обхвана пръстите на Темин в своите.
Другия го погледна шокирано.
- Виж..няма нищо лошо.
Темин преглътна. Той скри лицето си, защото знаеше че вече е червен като раче.
- Напротив..има../прошепна и отдръпна ръката си/
Джонгхюн се почувства като пълен идиот. Винаги прецакваше нещата. Каквото и да вършеше.
Може би не трябваше да го докосва.
- Ето те къде си. Какво по дяволите?/извика момчешки плътен глас и Темин разшири очите си, поглеждайки нагоре, съзирайки чернокосо високо момче./
Той отново погледна към изплашения Джонгхюн.
- Ти каза че си различен/издиша той и се гмурна, не давайки време на Джонг да реагира и да се оправдае все някак/
Когато се огледа той не видя и следа от Темин или синьото сияние на опашката му. Ядосано се обърна към И Тък и се качи, стискайки яката му
- Видя ли какво стори.? Какво правиш тук?
- К...Какво беше това?/попита вместо това И Тък/
Макар Джонг да беше ядосан, той знаеше, че рано или късно И Тък щеше да разбере. А и той нямаше да издържи без да сподели с него. Джонгхюн прехапа устната си и отхлаби захвата си
- Ще ти обясня... ела с мен.