He belongs to the SEA/boyxboy/

Целувка

С наближаването на вечерта всички рибари бързаха да се приберат за заслужена почивка. Темин умишлено все още не се беше доближи достатъчно, защото знаеше, че докато слънцето не залезе, там не бе достатъчно безопасно.
Макар да не бе убеден, дали изобщо можеше някога да бъде достатъчно безопасно за него, Темин просто реши да изчака настрани. Големи рибарски кораби, намираха своето място около кея, а с тях и по-малките такива.
Скоро последните лъчи на слънцето се изнизаха като пясък от длан и небето почерня достатъчно, за да бъдат пуснати бавно една по една, всяка улична лампа в града. Подред с тях и тези по все още почистваните кораби, къщи и работещи заведения.
Темин въздъхна и докосна разтревожено малката синя перличка, която както винаги стоеше на верижка около врата му.
Сякаш някаква невидима сила му предаваше от своята енергия и своето търпение, от които имаше нужда точно в момента.
Не беше убеден, че трябва да прави тази крачка точно сега, след като не бе все още напълно сигурен в невинността на Джонгхюн, но имаше нещо в него, което го караше просто да плува и плува, докато не се озове в покрайнините на кея. Сега можеше само да се надява Джонгхюн да бъда там, както предната вечер.
Темин трябваше да се сбогува. Тази мисъл не му даваше мира.
Имаше чувството че прави грешка, че ще причини голяма болка, и че самия той ще изпита такава.
Никога...абсолютно никога за краткия си живот не бе изпитвал нещо такова.
Странното чувство на вина, привличане, грехота и нужда.
Беше силно и адски стягащо чувство.
Когато и последния кораб потъна в сенките на нощта, Темин разбра, че времето бе дошло.
Той рязко се гмурна и изтласка опашката си, като протегна ръце напред, преплитайки пръсти едни върху други.
Правеше кратки и ритмични вълни с тялото си, които му помагаха да плува по-бързо и по-лесно.
Сякаш сечеше водата с най-острото оръжие направено някога.
Косите му се приглаждаха назад, а от устните му от време на време се прокрадваха някое друго балонче въздух, което отплуваше сякаш носено във въздуха към повърхността.
Темин спря и направи лек разрез във водата, като ръцете му се отпуснаха, почивайки си.
Огледа се, за да потърси добре познатия процеп в рибарската мрежа.
Не помнеше от коя страна точно бе, защото не бе сигурен дали миналата вечер точно тук се намираше.
Зелените, почти изгнили водорасли по дъното в ляво бяха сякаш като ориентировъчен знак и той почти веднага се досети. Гмурна се към дъното. Не след дълго видя голямата прорязана дупка в мрежата, която явно бе останала незабелязана от собствениците й. Той се мушна, стараейки се да не движи много опашката си, за да не я оплете в мрежата.
Когато изцяло премина, от устните му се откъсна въздишка. Все още се чувстваше така сякаш извършва престъпление и навлиза в чужд охраняем имот.
Той притегна ръцете си, отново правейки вълна с тялото си, само за да се изтласка по-нагоре.
Беше изключително дълбоко, макар, че кея не бе толкова голям и определено не приютяваше фериботи. Когато наближи повърхността, спря да борави с опашката си и внимателно изкара само очите си, оглеждайки се предпазливо. Когато осъзна, че е по-пусто и от морското дъно в дълбоките часове на нощта, той показа тялото си до ключиците и обхвана страхливо познатото парче плоча. Същото място, на което се срещнаха миналата нощ с Джонгхюн.
Темин огледа мястото и сведе поглед, спомените удряйки го като вихър.
Помнеше усмивката на Джонг и милото му държание и всичко което се случи, за което Темин наистина не намираше обяснение.
Допира му..всичко беше твърде хубаво.
Джонгхюн не изглеждаше като човек, който щеше да го предаде.
Той изглеждаше наистина добър. Затова и Темин му се довери толкова лесно и рязко.
Беше учен да не го прави, но Джонгхюн знаеше как да предразположи някого.
Може би се дължеше и на любопитството. Може би бе така, но Темин наистина чувстваше човека като най-добрия си приятел...
Да... Като такъв.
Минутите минаха, часовете се нижеха, скоро полунощ настъпи и мина сякаш бе бърз влак, без спирка.
Темин загуби всякаква вяра в това Джонгхюн да се появи точно тук.
Каква бе вероятността да го стори.?
Защо изобщо да го прави.?
Неочаквано за Темин от по-горните скали се чуха гласове. Той се изплаши и се гмурна, като заплува към вътрешната част на скалите. Внимателно измъкна главата си, скрит в тъмната сянка на нощта и лекия връх на една от скалите.
На горните парчета камъни, стоеше онова момче от вчера. Темин го позна почти веднага.
Кожата му настръхна, една малка част в него му каза, че Джонгхюн все пак го предаде, но след това всичко загуби своя смисъл, когато Джонгхюн скочи върху плочата долу и погледна нагоре към непознатия с думите.
- Ще го изчакам тук, може би ще дойде. Ти се прибери и поспи. Утре ще пробваме в открито море.
- Сигурен ли си, че си струва? Може би е изплашен и няма да се върне.
- Не знам И Тък..Имам чувството, че..знам ли.... Ако и той чувства същото като мен ще се върне.
- Нямам си на идея какви ги дрънкаш, затова се прибирам да спя.
Джонгхюн се засмя и махна, когато другото момче вдигна за кратко ръка.
- И се пази.
- Както кажеш мамо.
- Чух това/дочу се сякаш като шепот заради разстоянието между тях/
Джонгхюн се подсмихна и се обърна към морето, гледайки в безкрайността му. От устните му се отрони въздишка и той седна за плочата, кръстосвайки крака. Подпря лактите си върху коленете си и зачака. Не знаеше колко време би могло да отнеме това. Дори не знаеше дали Темин изобщо ще се върне тук след снощната случка.
Вероятно той наистина се бе уплашил.
Джонг се чувстваше като негодник. Принуди го да дойде на това така опасно за него място и го нарани макар да не искаше.
Темин сигурно го ненавиждаше в момента.
През целия си живот Джонгхюн бе свикнал с И Тък. Бе свикнал с това да няма никого другиго до себе си. Е родителите му не се брояха, защото искаше или не те си бяха в живота му. Но Темин беше нещо толкова различно.
Беше интересно, вълнуващо и наистина приятно да бъде част от неговия живот, както той стана част от този на Джонг.
Чернокосия въздъхна.
Въздишка, която сякаш прати огнени трапчинки по раменете на Темин.
Сините очи не спираха да гледат изпитателно към момчето на плочата, сякаш очаквайки от някъде да се покаже скритото момче и да го попита как точно се борави с харпуна или мрежата. Темин не искаше да мисли за това. Искаше да разбере защо Джонг се върна...
Защо той самия дойде тук, след като другия го предаде така.
Дори сам не се разбираше..как щеше да разбере другия.
Но като стоеше скрит в сянката на нощта, Темин губеше време...а то не бе много.
Затова с малко повече сили той реши, да свърши всичко бързо и да се прибере, преди баща му да бе разбрал за всичко това.
Той нямаше да е никак доволен.
Темин докосна грапавата повърхност на хлъзгавата скала, по която бяха залепени водорасли. Бавно се плъзна по-напред и направи леко поклащане с опашката си, за да се изтласка. Рязко сграбчи плочата и Джонгхюн подскочи, притискайки ръка на сърцето си.
- О господи, изкара ми ангелите.
Темин сведе леко засрамен погледа си, след което го повдигна изпитателно към другото момче.
Няколко мига бяха нужни на Джогхюн да спре с драмата и да се почувства тъпо за вчера. Той поигра с пръстите си и отвърна тихо
- Здравей.
Темин не отговори нищо, макар вътрешното му аз да го подритваше да каже поне едно 'здравей"
- Ти дойде. Не вярвах, че ще се върнеш след...това което се случи вчера. Виж аз...съжалявам, наистина много. Не беше нарочно. Оказа се че И Тък ме е проследил и се случи така, че...
- Джонг спри./отвърна Темин и повдигна ръцете си, при което тялото му се наклони напред. Кръста му и ханша му бяха извън водата, което накара очите на Джонг да направят внимателен оглед. СИните люспи бяха пръснати почти по половината от ханша на русокосия и продължаваха надолу все по-гъсти и по-гъсти в една добре скалъпена броеница.
- Искам само да знам дали би ме предал.Отговори ми искрено.
Джогхюн премиха няколко пъти и поклати глава рязко.
- Не разбира се. Обещах ти, казах ти, че аз съм различен. Не бих позволил да те наранят.
- Защо? Защо не би го сторил? Защо си толкова различен?
Джонгхюн се знаеше как да отговори на това. Вместо това с риск другия да се отдръпне, той докосна бузата и ушната му мида, скривайки един мокър кичур зад него.
Очите на Темин се разшириха. Тялото му реагира като напрегната бомба от желание, екстаз, нужда, но и страх.
Никога не беше изпитвал нещо такова. Но когато Джонг го докоснеше ставаше толкова чувствителен. И не бе само защото това бе в природата му. Той го знаеше..просто го усещаше. Бе заради нещо друго. Нещо много по-голямо.
Джонгхюн се усмихна и отдръпна внимателно ръката си.
- Защото...не знам./Темин не искаше точно такъв отговор/ - Вероятно защото ти се възхищавам. Толкова си красив.
Темин затаи дъх. Той се вгледа в черните очи на Джонгхюн. Лицето на другия бе толкова перфектно във всяко едно отношение. Миришеше на нещо сладко, но и на нещо горчиво. Миришеше наистина неустоимо. Устните на Джонгхюн се разпънаха в мила усмивка, при което очите му се свиха като полу луна. Перфектните зъби се показаха за кратко, след което се скриха и езика на Джонгхюн направи бърза диря по устните му.
Темин стисна камъка между ръцете си и погледна отново в очите на Джонгхюн, в които четеше само и единствено истина. Той не можеше да е лош.. Темин го знаеше.
Отново погледна устните на Джонгхюн. Плътни и червеникави. Наведе се страхливо и притвори очи, когато Тялото пред неговото рязко се отдръпна. Темин почти усети смущение, но в следващия миг видя как главата на Джонг се удря в плочата и тялото му пада със скорост във водата. Темин премиха няколко пъти, поставяйки пръсти в кървавата следа. Тревогата в него за алармира и думите на Дожнгхюн се за изреждаха като на филмова лента.
„Не плувам много добре"
Сърцето му задумка рязко и той се гмурна. Когато балончетата се разчистиха пред очите му, той успя да види само една зеленикава опашка и червена коса. Кибум.
Той стискаше глезена на Джонгхюн и плуваше бързо към дъното. Джонгхюн не правеше никакви опити да го спре. Дирята от кръв се разпръскваше във водата, сякаш бе пара и Темин побърза да достигне брат си.
Опита се възможно най-бързо да плува. Кибум наистина беше бърз. Бяха толкова надълбоко, а притеснението на Темин относно Джонгхюн започна да му причинява главоболие.
Той нямаше хриле. ТОй не можеше да диша във водата както те можеха, това правеше нещата толкова опасни.
Когато достигна чернокосия, Темин улови Джонгхюн за горнището и спря да плува, с което ограничи и движенията на Кибум.
Червенокосия се обърна рязко и срещна сините ириси на Темин, който изглеждаше толкова разстроен.
- Кибум моля те пусни го.
- Не мога да гледам как те манипулира. Ще го убия.
- Ти не си такъв. Умолявам те.
- Спри вече Темин. Ти прекали. Какво искаше да сториш? Да го целунеш? Не можеш да го целунеш./Темин притисна тялото на Джонгхюн към своето, при което успя да види отпуснатото лице. Джонгхюн дори не се опитваше да се бори/
- Ще го удавиш. Моля те пусни го и си върви.
- Какво говориш.?
- Искам той да живее. Моля те.
Кибум гледаше известно време в очите на брат си, след което бавно пусна глезена.
- Правя го само защото те обичам./след това Кибум му обърна гръб и заплува към дупката, от която се беше вмъкнал Темин./
Русокосия не искаше да мисли, как Кибум се бе озовал тук и дали не го е проследил. Не искаше да мисли и колко нищожно доверие има брат му в него.
Темин искаше да мисли само за това как е Джонгхюн и колко нужна е за него глътката въздух.
Изглеждаше наистина притеснен и шокиран.
Нямаше силите да се бори с вълнението. Искаше просто той да е добре,.
Тънката линия червен цвят все още багреше водата около телата им. Темин просто се надяваше раната да не е голяма.
Той стисна лицето на Джонгхюн между дланите си и го приближи, правейки единственото разумно нещо в момента.
Устните му разтвориха тези на Джонгхюн в целувка, която трябваше буквално да спаси живота на Джонгхюн.
Темин вдиша и издиша в устата му, борейки се със страха да не би да бе закъснял. Пръстите му погалваха нежно бузите на Джонгхюн, докато клепачите му бяха стиснати. Не искаше да си представя целувката им точно такава. Искаше да е истинска, не предизвикана от обстоятелствата.
Но всичко вече бе факт и Темин можеше само да се моли Джонгхюн да приеме глътката кислород, която Темин не спираше да му дава. Искаше да знае, че не го е загубил за толкова кратко време.
Миговете изминаха, а устните на Джонг така и не помръднаха.
От очите на Темин покапаха сълзи, които се сляха с водата. Страхът го обгради и тялото му се разтрепери, заедно със гърлото му, което започна да издава скимтене. Устните му се отделиха и той погледа бързо към лицето на Джонгхюн, което беше толкова спокойно.
Не искаше да се предава и нямаше да го стори. Темин стисна брадичката на Джонгхюн и разтвори устните му, правейки втори опит. Устните му се огънаха около тези на Джонгхюн в целувка, за която не знаеше, че може да прави. Миглите му, толкова дълги, погалиха клепачите на Джонгхюн и когато Темин реши, че всичко бе загубено, усети ръце да се овиват около тялото му.
Голите му гърди се „сляха" с облечените на Джонгхюн, докато устните му се отвориха и той пое инициативата.
Темин почти се усмихна в целувката, когато ръцете му стиснаха бузите на Джонгхюн.
Не спираше да диша в устата му, давайки му нужния въздух.
Малките балончета, които напускаха устните им бавно изплуваха нагоре. Косите им почти се сляха, сякаш времето беше спряло и нямаше опасност за никого от тях.
Джонгхюн се отдели от целувката, задържайки дъха си. Когато очите им се срещнаха Темин почти се разплака от спокойствие. Той притисна момчето към себе си и прошепна.
- Здравей/устните на Джонгхюн се разпънаха в лека усмивка/
Приел Темин в прегръдката си, той можеше ясно да види леката зелена светлина идваща от дъното. Мрежата на няколко метра от тях не спираше да се мърда във водата, бурно. Джонхюн се отдели от Темин и сблъска устните им в леко груба, но нужна целувка, крадейки още малко въздух за себе си. Когато се отдели от обърканото момче той посочи дъното и щом Темин съзря добре познатата светлина, очите му се разшириха в паника. Почти веднага разбра Джонгхюн и обви тялото му до своето, използвайки само опашката си, за да се добере до дъното. Там около дупката стоеше приклещен Кибум. Опашката му се бе заплела във мрежата и Темин изпадна в паника, докосвайки брат си за ръката.
- Моля те..страх ме е/почти се разплака червенокосия, гледайки към брат си/
- Всичко ще е наред.
Джонгхюн огледа оплетената опашка и бързо измъкна малко сгъваемо ножче от джоба на горнището си.
При вида му Кибум изскимтя, показвайки два чифта остри зъби. Джонгхюн повдигна ръце, сякаш опитвайки се да му каже да не се плаши и бързо сграбчи мрежата, режейки я.
Когато опашката на Кибум беше свободна той веднага заплува отдалечавайки се от мрежата. Кибум се обърна и прати плах поглед към Джонгхюн и Темин.
Не каза нищо, и след това се загуби в далечината, но Темин познаваше брат си.
Той сграбчи Дожнгхюн, като изтласка тялото си, бързо към повърхността. Когато я достигнаха Джонгхюн задавено започна да си поема въздух. Ръката му изпусна ножчето и то потъна бавно надолу. Темин почти веднага сграбчи Джонгхюн и го притисна в прегръдката си.
- Благодаря ти и толкова много съжалявам. Не знаех че ме е проследил.
- Спокойно..
Джонгхюн потърка голия гръб на русалката, след което докосна ранената си глава.
- Но брат ти ще ми остави цицина.
Темин не знаеше за какво точно говори Джонгхюн, но не можеше да мисли за нищо друго освен за това, колко му се иска отново да целуне Джонгхюн. А и не трябваше.
Сега когато за малко не го загуби Темин осъзна, че не тай към Джонгхюн само приятелски чувства.
Беше по-силно.
Но все още непознато.
Темин усети пръстите на другия по челото си, към слепоочието и ушната си мида. Джонгхюн отново скри мокър кичур коса, което накара лицето на Темин да падне срамежливо надолу. Тялото на Джонгхюн се приближи и преди Темин да може да реагира, той се пъхна под лицето на русалката и докосна устните му в нежна, но и взискателна целувка.
Сякаш дори тук имаше нужда от въздух.

__

Здравейте приятелчета. Искам само да кажа, че това ми е последната готова глава и не зн кога ще успея да напиша другата. Днес ще се опитам. Не съм писала върху този фик от 1 месец и съм малко притеснена как ще скалъпя новата. Со....да....Мерси много, че си губите времето с фика ми. Хуг