Бутнах стъклената врата пред себе си и влязох в кафенето. Запътих се веднага към Катнис, която говореше със сервитьорката. Предполагам си поръчваше прословутия шоколадов шейк. Обичайното. Поздравих я и седнах на мястото срещу нея.
- А за Вас? - младо момиче поиска поръчката ми преди дори да успея да заговоря Кат. - Лате, моля. - усмихнах й се и й върнах менюто, което даже не отворих.
- Идва след минута. - отвърна и се запъти към съседната маса. С периферното си зрение забелязах момчетата, седящи там. Загледах се и единият веднага прикова вниманието ми. Той бе красив. Всъщност, много красив. Косата му бе къдрава, леко пригладена назад. Няколко кичура падаха върху челото му, но това му придаваше небрежен вид, какъвто аз харесвах. Бялата му тениска с V- образна яка прозираше и можех да видя татуировката на гърдите му. Едно от момчетата в същата компания явно каза някаква шега и всички се засмяха. Трапчинки. В този момент осъзнах, че бях сломена. Трябваше да науча повече за него. Имаше нещо странно, което будеше цялото ми любопитство.
- Ехо, земята до Аляска. - Кат размахваше ръка пред лицето ми. Съвсем забравих къде се намирам.
- Да, да. Съжалявам.
- Познавам те от толкова много време и още не съм свикнала с обноските ти. - тя отпи от шейка си и, въпреки че сервитьорката бе поставила сламка в чашата й, явно за нея тя не бе от полза. Забърса с ръкава си сметаната, останала над горната й устна и продължи: - Докъде бях стигнала - последва кратко мълчание - А, да. Тогава аз й казах, че държанието й е неуместно и...
Гласът на Кат минаваше покрай ушите ми, а аз нямах намерение да направя и най-малко усилие да се вслушам в думите й. Не ме вълнуваше особено поредния й спор с Трис или някоя от "приятелките й". Момчето на съседната маса разроши къдравата си коса и отново я приглади назад. Гласът му беше плътен, леко дрезгав и бих могла да уловя...британски акцент? Рядко ми е била предоставяна възможността да чуя британска реч, но за малкото пъти успях да запомня специфичното произношение. Не съм от най-големите му фенки, ала от неговата уста звучеше някак привлекателно.
- Аля, слушаш ли ме?
- Да... не, извинявай.
- Какво ти е, за какво мислиш? Да не би отново да има някакви проблеми с Джак?
- Какво? Не. Аз, просто - замълчах за секунда - Кое е това момче? - попитах, опитвайки се да говоря възможно най-тихо, тъй като разстоянието между нас и компанията в съседство не беше голямо.
- Кое момче? - тя вдигна високо ръка и направи знак с показалеца си. - За онзи с къдравата коса ли говориш? - продължи тя и бях сигурна, че дори хората извън кафенето, от другата страна на улицата разбраха кого имах предвид. Обърнах се, за да видя реакцията му, като се надявах да не е чул гръмогласната ми приятелка, но вече беше късно. Погледът му бе прикован към мен и аз се опитах да си придам изражение тип "Да, харесваш ми, но това не означава, че ако ми се усмихнеш и видя прекрасните ти трапчинки ще съм твоя завинаги" Определено отстрани съм изглеждала като дете, опитващо лимон за пръв път. Оставих настрана плана си да се правя на заинтересована, но труднодостъпна, тъй като съдейки по изражението му нямах голям успех. - Кат, би ли повторила, но малко по-силно, защото мисля, че хората в другия край на града не те чуха? - изръсих, поглеждайки я със саркастична усмивка.
- Нов е. Не му знам името, не знам от кое училище идва. Знам само, че следващата година е в съседния клас, също и че е страшно секси. - игнорирайки думите ми, Катнис ми "разясни" това, което исках да знам, този път с още по-висок тон. Явно не се е научила да улавя сарказма. През това време Новият (както го наричаше тя) и компанията му от около четири, също така добре изглеждащи, момчета платиха сметката си и застанаха пред кафенето. Новият бръкна в джоба на стегнатите си дънки и извади някаква черна, метална кутийка. Табакера. Той натисна копчето по средата, за да я отвори, сложи една цигара между пръстите си и измъкна запалката, намираше се вътре. Наблюдавах всяко негово движение и мисля, че изучих тялото му по-добре, отколкото коледната песен, която впрочем със семейството ми пеем от около 10 години насам. Начинът, по който устните му се свиваха, дърпайки от цигарата, начинът, по който тънката струя дим, току що излязла от устата му, се разнасяше пред лицето му. Никога не съм харесвала пушенето на каквото и да е, като цяло, но Бога ми, дори начинът, по който цигарата стоеше в ръцете му беше секси.
- Момиче, ехо? Ще ме накараш да стоя още 5 минути в опити да те съвзема или най-накрая ще вземеш чантата си и ще излезем? Господи, толкова е горещо тук. Кракът ми повече няма да стъпи в това кафене, как го наричаше? - Кат каза всичко на един дъх, докато стоеше до мен.
- "My Cafe". Пък и обслужването е добро. А като споменах обслужване, кой ще се погрижи за сметката?
- Вече я платих. Хайде, тръгвай. - Катнис ме хвана за ръката и ме повлече към изхода, а групата, която до преди малко наблюдавах, вече я нямаше.
- Ето. - подадох й банкнота от 3 евро и се опитах да я набутам в ръцете й.
- Това пък за какво? - попита ме объркано. Понякога се чудя как въобще успя да спечели онази викторина миналата година. Текстът беше дълъг и труден за разбиране, а още по-малко за помнене. Убедена съм, че аз не бих се справила.
- За сметката, Кат. - казах въздишайки и прибрах портмонето в дамската си чанта.
- Няма нужда. Толкова пъти си ми давала пари назаем.
- Назаем означава, че взимаш нещо и след това го връщаш. - засмях се и свих юмрука й, в който държеше банкнотата. - Но в твоя случай, каквото попадне в ръцете ти, си остава там.
Наистина не обичах да оставам длъжна на когото и да е. Да услужа с пари на някого за мен не бе проблем, тъй като винаги съм имала финансовата възможност да го направя. Но определено това Катнис да плати цялата сметка не ми се нравеше. Аз бих я платила, но знам, че тя е по-склонна да приеме половината от сумата. След кратък спор тя се примири и прибра банкнотата в джоба на късите си панталонки. Решихме, че искаме да се прибираме, въпреки че това е крайно необичайно за нас. След като приключим с кафето винаги отиваме в мола или централния парк. Станало ни е нещо като традиция. Прегърнах я за довиждане и й казах, че преди да тръгна към вкъщи ще си напазарувам от Applebee's. Къщите ни бяха една срещу друга и може би това бе една от причините да сме толкова близки, виждахме се постоянно. Отказах предложението й да дойде с мен, така или иначе мислите ми бяха насочени изцяло към онова момче и едва ли щях да слушам Катнис. Стигаха ми толкова клюки за днес. Завих зад ъгъла надясно и продължих направо. Асфалтът бе силно нагрят и топлината проникваше през кецовете ми. Ако бях направена от восък, досега да съм заприличала на олио.
-Хей! - чух мъжки глас зад себе си. Обърнах се и го видях.
Бележка от автора: Това е първа част от историята ми. Надявам се да ви харесва стилът ми на писане. :) Ако имате някакви критики не си ги спестявайте. Ще се опитам да качвам нови глави, колкото се може по-често. :)
