Влизайки в къщата веднага се заоглеждах, опитвайки се да проследя приятната миризма, която се носеше във въздуха. Ухаеше на канела и ванилия.
- Курабийки! - извиках радостно и заприпках бързо с пантофите си по дървения под. Минах през дългия коридор, чийто стени бяха окичени с редица снимки, проследяващи живота ми от времето, когато не трябваше да се тревожа за егоистични приятелки, опитващи се да откраднат теоритичното ми гадже и завих надясно. Шума от пантофките ми, забиващи се в дървената повърхност за момент спря, тъй като минах през мекия килим, разпростиращ се на дължината на целия хол. Тялото ми рязко се заби в кухненската врата, карайки я да се отвори. Залитнах леко, заради скоростта, която бях развила, но се подпрях на плота от лявата ми страна и успях да се спася от силно натъртена опашна кост. Погледът ми веднага се спря върху светещата печка. Побързах да се дотътря дотам и седнах пред нея, кръстосвайки крака. Две тави дар от Бога стояха пред мен. Курабийките бяха придобили златист цвят, което означаваше, че са готови. Отворих фурната и ги изсипах в две еднакви по големина порцеланови купи. Взех 2-3 от червената купа, като ги прехвърлих в черната и я взех със себе си. Тромаво влезнах в стаята си и веднага влязох под белите завивки, обгръщащи леглото. Напъхах една курабийка в устата си и издърпах лаптопа в скута ми. Пуснах си "The Butterfly effect" - филм, който ми бяха препоръчали. Не минаха и 10 минути от него и черната купа до мен вече беше изпразнена.
Силите ми стигнаха единствено да сляза на вечеря и след това се върнах в мекото, топло легло. Усетих, че клепачите ми натежават, затова се отказах от филмовата вечер, която смятах да си спретна. Вместо това се обърнах към Роби и му пожелах лека нощ. Роби беше огромно плюшено мече, което Джак ми бе подарил, адски мило от негова страна. Утре смятах да отида да го видя, тъй като не бяхме разговаряли от около седмица - немислимо дълъг период от време, имайки предвид, че в този момент той има най-голяма нужда от мен и би трябвало да съм до него.
* 9 часа по-късно *
Бях събудена от нежните слънчеви лъчи, проникващи един по един през прозореца ми. Галейки кожата ми, ме накараха да настръхна. Тъкмо се любувах на усещането, когато телефонът (чийто звук, очевидно бях забравила да изключа отново) звънна. Докато го приближа до ухото си счупих една чаша, бутнах лампата на нощното ми шкафче, изпуснах го около два пъти и за малко не го счупих. Бях уморена от битката с това чудо на човешката изобретателност, затова даже не погледнах кой звънеше.
- Ало. - гласът ми звучеше ужасно и ако човек не ме познаваше, щеше да си помисли, че съм в трета фаза на бронхит.
- Аляска, будна ли си? - попита някакъв мъжки глас.
- Не. Секретарката, която впрочем е въображаемата ми котка отговори на обаждането ти. Кой е?
- Хари е, извинявай, ако съм те събудил.
- Оо, ъм...Х-хари - В момента не се притеснявах толкова много за заекването, отколкото защо и от къде по дяволите имаше номера ми.
- Просто... - той вдиша и издиша шумно - Звънях на Катнис и тя не ми вдига. Ако не е проблем би ли й казала, че срещата за днес остава, но нека да е един час по-късно на уговореното място. - говореше толкова делово, като депутат пред избори. Използвах невъобразими сили, за да не се разсмея.
- Добре. Мисля, че ще е щастлива да го чуе. - опитах да не допускам ревността ми да ме превземе, защото последиците нямаше да са добри
- Щастлива? - попита той и можех да усетя изненадата в гласа му.
- Да. Ще има един час повече за изпълнение на ритуала си.
- Ритуал? - мисля, че долових и нотка страх.
- Знаеш-избор на облекло, обувки, грим, прическа. За вас момчетата е прекалено лесно. Правите избора си между бяла тениска с черни шевове или черна тениска с бели шевове, а може би за редките официални случаи (като този) слагате да речем...синя тениска с бели и черни шевове?
- Познаваш ме по-добре от мен самия. - той се засмя.
- Не. Познавам мъжкия манталитет по-добре от теб самия. - дрезгавосста в гласа ми (за моя радост) вече бе изчезнала.
- Трябва да затварям. Колегите на баща ми ще са тук всеки момент и съм принуден да покажа, че съм отговорен към задачите, които ми възлагат. - каза той някак сериозно, но все още усещах насмешката в гласа му. - Чао, Аляска.
- Чао. - измърморих и натиснах червената слушалка, за да съм сигурна, че съм затворила. Миналата година не направих това, след като разговарях с Кат и резултата беше на лице-беше ме записала докато пея една от любимите си песни и беше подслушала разговора с майка ми. Тогава бях почитателка на оперното пеене и когато с майка ми седнахме на резервираните предварително места в операта, Кат се появи в розова рокля с обръч. Беше си сложила дълги, бели ръкавици, стигащи до лактите й, имаше и перука. Бяла перука, бих казала по-висока от Емпайър Стейтс билдинг, от която висяха най-различни перли и монети, даже беше увила един от златните гердани на майка си около нея. Но тук е най-хубавата част: на връхната точка на този шикозен небостъргач върху главата й бе поставила една черешка. Захаросана. Всичко завърши в районното, защото се бе опитала да избяга от охраната, понеже нямаше предварително закупен билет, а и си бе направила чиста подигравка с оперната култура. Певците не пропуснаха да я съдят, задето бе съсипала концерта им.
Отворих малкия квадратен прозорец, намиращ се вляво от леглото ми, за да влезе хладък въздух и се запътих към банята. Уверих се, че Кат не е сложила скрити камери и се съблякох. Първо тениската, сутиена, бикините. Сложих ги в коша, предназначен за мръсни дрехи и се наместих под душа. Завъртях кранчето и топлата вода веднага се разнесе по цялото ми тяло. Колкото и да е странно винаги взимам mp3-ката си със себе си. Харесваше ми звука от водата примесен с този на пианото. Отново пуснах обичайното-Her OST-Photograph. Боже, как може просто един звук да те накара да се чувстваш по този начин? Една, разбила се капка вода придружена с едно просто натискане на клавиши можеше да отведе човек в друго измерение. Взех душ гела с аромат на праскова и започнах да го нанасям постепенно на всяко едно местенце по тялото ми. Първо раменете, след това вратът, надолу към гърдите, стигайки корема, бедрата. Усещането бе сякаш някой друг ме докосва, но за жалост не чак толкова истинско. След като музиката спря, заместих горещата вода с хладка за около две минути и отмих пяната, която се бе образувала по тялото ми. Когато приключих отворих стъклената врата и дръпнах меката, бяла кърпа закачена точно до нея. Ластикът, който до преди малко се намираше на поставката, сега вече беше около косата ми, прибирайки я в небрежен кок. Огледах се в голямото огледало, разположено над мивката, докато не чух звук. Туп. Завъртях се объркано. Какво беше това? Туп. Звукът определено идваше от стаята ми. Отворих плахо вратата и надниках, подавайки само главата си. Туп. Погледнах срещу прозореца и едно малко камъче се намъкна в стаята ми. Удари се в дървения под и туп. Последваха още две. Туп, туп. Отидох до прозореца вече убедена кой беше виновникът и погледнах надолу.
- Кат, ако не спреш да хвърляш кам... - млъкнах, когато видях кой стоеше долу. Това не беше Кат. Устата ми се отвори широко в резултат на изненадата. Какво правеше той тук?
