Деня на купона
Очите ми се разшириха, след като прекрачих прага на огромната къща. Определено не си представях нещо подобно. Навсякъде имаше дървени маси, обсипани с червени пластмасови чаши, а около тях, в такт с музиката, се поклащаха телата на множество момчета и момичета на моята възраст.
- Кат, това е...
- Знам, невероятно е, нали? - прекъсна ме тя преди да довърша. - Ти. - каза, посочвайки ме с пръст - Непременно трябва да си вземеш питие. - продължи и бутна една от червените чаши в ръцете ми. - След малко се връщам. - докато се усетя вече се бе изгубила в тълпата. Музиката беше страшно шумна, кънтеше силно в ушите ми и едва успявах да чуя собствените си мисли. Доближих ъгъла на чашата до върха на устните си, но силната миризма веднага се разнесе из ноздрите ми, карайки ме да сбърча всяко едно мускулче на лицето си. Не знам какъв вид алкохол е това, но определено е силен. Посегнах към купата с пунш и си налях в една празна чаша, отпивайки голяма глътка. Това вече беше друго.
- Сериозно? Пунш? - попита някакво момче зад мен с дрезгавост в гласа си. Обърнах се, а лукавата усмивка на Хари вече бе изписана върху лицето му. Поклатих отрицателно глава и надигнах другата чаша към устните си. Това нямаше да завърши добре. Преглътнах веднъж, а острия вкус на водката се разнесе из устата ми, изгаряйки гърлото ми. Едва се сдържах да не изплюя всичко, но направих още една глътка. И още една, докато накрая горчивостта не изчезна и не бе заменена със сладост. Сега разбирам защо всички го правят. Докато се усетя, червената чаша в ръцете ми беше празна, а усмивката на Хари бе по-широка от всякога.
- Не знаех, че пиеш. - отвърна той в отговор на изпълнението ми.
- Да, аз също. - усмихнах се и се опитах да направя крачка към него, но чувството бе отвратително. Сякаш земята под краката ми се разтваря, а съзнанието ми бе заменено от неконтролируема въртележка. Божичко. Хари се присегна към мен, хващайки лакътя ми.
- Затова не пия. - каза, оставяйки своята чаша върху масата. Хвърлих й бърз поглед и огледах прозрачната течност в нея.
- Ти? - попитах, смеейки се силно. Алкохола вече бе започнал да се разнася из кръвта ми, а устата ми изпреварваше командите, които се опитвах да си наложа.
- Играем на бутилка. Едва ли ще имаш нещо против да се присъединиш. - отвърна и ме задърпа за лакътя, водейки ме към по-отдалечения кръг от хора.
- Кой е това? - попита някакво русо момче, извивайки вежди към мен.
- Аляска. Пияната Аляска. - засмя се Хари, карайки ме да се настаня до него като се присъединихме към останалите. Няколко от момчетата нагло си позволяваха да оглеждат бюста ми, но не можех да ги спра. Всяко движение, което правех сякаш още повече размътваше и малкото ми останало съзнание. Русокоското се присегна до центъра на кръга, завъртайки стъклената бутилка. Всички погледи бяха насочени натам, чакащи с нетърпение да видят кой ще бъде "щастливецът". Гърлото на бутилката се спря точно срещу мен, а дъното й-срещу момиче с ярко червена коса и притеснително самодоволна усмивка.
- Истина или предизвикателство, Аляска? - попита тя, обръщайки се към мен.
- Предизвикателство. - очудени възгласи и шушукания се разнесоха, а усмивката й ставаше все по-широка.
- Предизвиквам те да целунеш Хари. - отвърна, скръствайки ръце пред гърдите си.
- Наистина? Само това ли успя да измислиш? - казах с досадна въздишка и врътнах очите си. В следващата секунда вече бях разбила устните си срещу тези на Хари, а ръцете ми ловко подръпваха крайчетата на къдриците му.
Бележка от автора: Не съм публикувала от много време, това е допълнението към девета глава. Бавно, с миниатюрни крачки се връщам към тази история, дано успея да я завърша рано или късно.
~ Работя повече по другия проект в профила ми vicx_1 - Letiria/Летирия. Може да му хвърлите едно око, ако желаете. Благодаря предварително! :)
