Pray for fuck #Wattys2016

Глава 1

-Спали ли сте с девственица?-изведнъж изтърси Зейн и разроши боядисаната си в сиво коса. 

-Само веднъж-отвърна Луи, а аз, Хари и Найл поклатихме глава отрицателно.

-Всеки месец пристигат по десет момичета в девическото училище. Те все още са начинаещи и лесно се поддават. Още повече, че са шестнадесет годишни и мечтаят някое красиво момче да ги оправи.-дръпна от цигарата си и я издиша  пушека под формата на кръгчета.

-Не е ли забранено там да влизат момчета?-попитах, вдигайки вежда.

 -Забранено е. Затова е забавно.-засмя се и загаси цигарата в каменната ограда, а след това се загърна по-плътно с коженото си яке. Предполагам започна тази тема, понеже за пореден път се намирахме на една пейка срещу девическото училище. Сега разбирам защо все настоява да идваме тук. 

-Чудя се как все още не са те арестували за педофилия-изтъкнах. Той беше двадесет и две годишен, който спи с тийнейджърки. 

-Не са, защото е по взаимно съгласие, Лиам.-отвърна и прескочи един малък храст.-Идвате ли?-колебаех се, но останалите се съгласиха, а на мен не ми се седеше сам, затова го последвахме по каменната пътека. -Ако ви питат, вие сте на седемнадесет и сте от духовното училище.-добави преди да залегнем до храстите, за да не ни видят.

Беше осем вечерта, но всички стаи вече бяха загасени. Това е досадно! Горките момичета, явно родителите им ги пращат тук, за да осъществят представата си за перфектна дъщеря.

-Знаете ли, аз ще остана тук. Не ми е до това-прошепнах им, а те кимнаха и прескочиха оградата, след това минаха през голяма градина, а след това отвориха прозорец и влязоха през него. Леле, Зейн е усъвършенствал методите си.  

Седнах на земята и се облегнах на едно дърво, скрито в тъмнината. Чух плач от другата страна на стъблото.

-Защо плачеш?-попитах с преправен женски глас и плача секна.

-Липсват ми приятелите ми.-отвърна ми. Гласът й бе мек и някак си необичаен.-Само веднъж си позволих да изляза с бившото си гадже и свърших тук, пеейки църковни песни...- наместих се по-удобно.- Но тук е хубаво. Казвам се Реджина. Ти?-попита ме, а аз се паникьосах.

-Ъъ, казвам се Лилма-ударих се мислено. Лилма?! Звучах като застаряваща котковъдка. -Имаш прекрасно име-направих комплимент и тя най-накрая спря да плаче. Извадих телефона си, за да проверя часа и в следващия час чух силни и бързи стъпки.

-Хванаха ни!-извика ми Зейн и аз използвах мрака, за да се скрия от Реджина и да не разбере, че, горката грешница тя, е говорила с момче. Настигнах приятелите си. Когато най-после стигнахме по-забутана улица, спряхме и дишахме тежко. И изведнъж Найл започна да се смее, а заразителния му смях накара и нас да се смеем. Когато се изморихме, сложих ръце в джобовете си, тъй като замръзваха. И тогава се осъзнах. Шибаният ми телефон беше останал в шибания двор на шибаното свято училище.

Бележка от автора: Съжалявам,че е толкова кратка,но съм от телефон и не е особено удобно :D Таа, какво мислите? Само да вметна, че в последното изречение нарочно съм сложила повторения. :)

Теди хх